Майкъл Наки, руски опозиционен журналист

  Изгасете огъня, вземете документи, средства за индивидуална защита, аптечка. Нефтен дъжд вече има и в Перм. А в Туапсе положението не се подобри. Точно обратното. След третото попадение ситуацията в града стана толкова тежка, че властите обявиха евакуация от част от домовете, отмениха всички празнични мероприятия и препоръчаха на жителите да не излизат навън по време на майските празници.

 Градът е екологично унищожен. Но знаете ли кой смята другояче? Правилно — Путин и местните власти. Те казват, че всичко е под контрол и като цяло е отлично. Отказват да въведат федерално извънредно екологично положение, за да не поемат отговорност.

А в града междувременно е истински ад. През април вече няколко пъти използвах тази метафора, но този месец наистина се различава от предишните. Украинските удари стават все по-точни и все по-разрушителни за заводите, които спонсорират войната. Сега вече два пъти удариха Перм и там също заваля нефтен дъжд. Това е почти 1800 км от фронтовата линия. Дълбок тил, който допреди месец изобщо не предполагаше, че войната като физическо явление някога ще стигне дотам в такъв мащаб.

Проблемът е, че руската ПВО физически не достига за такава огромна територия. И не достига дори там, където би трябвало да е на първо място. Основните комплекси са струпани да пазят Москва и резиденциите на Путин. В резултат всеки ден за войната, нужна само на Путин, започват да плащат руските градове. Украйна в тази ситуация няма избор освен да нанася удари. Рафинериите захранват руската военна машина и изборът е прост: или унищожението на Украйна, или унищожението на тези заводи. Напълно ясно е какво избират ВСУ и напълно ясно е какво ще избират занапред.

При това предложението поне за енергийно примирие все още стои на масата пред Путин. И въпреки че вече няма ресурси да защити собствените си градове, той продължава всеки ден да удря Украйна. За него е по-важно да убива хора там, отколкото безопасността на собствените му градове и състоянието, в което те се намират.

За да стане ясно колко зле е в Туапсе — нека по фактите. Градът започнаха да го бомбардират през около седмица. На 16 април първият удар. На 20 април вторият удар. Запали се морският терминал. Гасиха го пет денонощия. И точно докато го гасеха, започна това, което ще се помни дълго. От повредените резервоари нефт потече в река Туапсе, а оттам в морето. Поставиха бонови заграждения, но бурята вдигна нивото на водата и петната преминаха над тях. После петното се разтегна по крайбрежието на 77 км. Тоест това вече престана да бъде само проблем на Туапсе. В риск се оказаха Сочи и Геленджик.

Роспотребнадзор отчете двойно и тройно превишение във въздуха на бензол, ксилол и сажди. Над града премина първият нефтен дъжд, когато черна мазна суспензия се утаява с валежите върху дрехи, коли и кожа. Дума, която преди две седмици на практика я нямаше в руския език, а сега вече я знаят всички.

Тук трябва да се спрем на един момент. Бензолът според класификацията на Международната агенция за изследване на рака се отнася към канцерогените от първи клас опасност. Хроничното му въздействие дори в малки концентрации води до левкемия, анемия и поражения на костния мозък. Ксилолът и толуолът удрят нервната система и черния дроб.

Саждите от горящ нефт съдържат полициклични ароматни въглеводороди, сред които има бензпирен — канцероген стотици пъти по-активен от бензола. Двойното превишение на този коктейл във въздуха означава, че целият град диша нещо, което не бива да се диша. И вредата не е еднократна, която ще си отиде с дъжда, а натрупана у всеки, който тези три седмици е живял в Туапсе. Тя ще остане в анамнезата за много години напред, особено при децата, защото техните бели дробове са по-малки, дишането е по-често, а хематологичните системи още се формират.