Проблемът на Калиакра не е в Брюксел, не и в Натура, а в начина, по който са определяни границите на земите. Това каза министърът на околната среда и водите Нено Димов на среща с всички заинтересовани страни от проекта за интегрирания план на защитените зони в района на Калиакра, предаде „Фокус“. „Трябва да е ясно, че всички страни в този разговор защитават легитимни обществени интереси. Тяхното мнение е важно, за да намерим устойчиво решение. Благодаря на всички, които дойдоха днес. Давам си сметка, че ще има работещо решение, когато се съхранява природата по европейски и български начин. Проблемът на Калиакра не е в Брюксел, не и в Натура, а в начина, по който са определяни границите на земите и в липсата на работещи механизми през годините“, заяви Димов. По думите му трябва да е ясно, че планът за управление не е нещо, което измисля министър. „То е резултат от сериозни усилия, които трябва да бъдат общи. Искам да направим нещо трайно и работещо, а не нещо, за което хората ще спорят с години. Отмяната на тази заповед носи след себе си риск“, подчерта той.

До казуса със защитената зона „Комплекс Калиакра“ се стигна след като министърът на околната среда и водите Нено Димов издаде забрана за извършване на земеделска дейност на територията й. Това предизвика протести от страна на жителите на Каварна, Шабла и Балчик, към които се присъединиха и живеещите в Несебър, Обзор, Бургас и Ахтопол. Причината за недоволството на местното население бе опасението, че забраната ще навреди на основния му поминък – земеделие, туризъм и риболов. На противоположната позиция застанаха еколози, според които хората са подведени и поминъкът им няма да бъде отнет, напротив ще бъде запазен, а целта е земеделските земи да не се застрояват. След двудневни протести премиерът Бойко Борисов обяви, че заповедта ще бъде ревизирана. 
Върховна административна прокуратура също се зае с това да провери заповедта на министъра на околната среда и водите, като ще му поиска копия от административната преписка по издаване на посочената заповед и от документацията за защитена зона „Комплекс Калиакра“ в т. ч. и относно начина на създаването на картен материал и координатен регистър на границата на защитената зона. На база на тези данни прокуратурата ще вземе решение за последващите си действия. Решението на МОСВ бе обяснено с риск от загуби за държавата за стотици милиони евро под формата на санкции от ЕС. Според министъра на околната среда казусът датира от 2002 година. Той обясни, че заповедта, която въведе забрани за определени дейности на територията на природно местообитание 62СО Понто-сарматски степи от защитена зона „Комплекс Калиакра“, част от европейската мрежа Натура 2000, е издадена след преговори с Европейската комисия във връзка с осъдително решение на Съда на Европейския съюз срещу България по казуса "Калиакра". По думите му целта на преговорите с Европейската комисия е била да се ограничат максимално щетите от недалновидни управленски решения, взети от правителството на Тройната коалиция и министър Джевдет Чакъров, които са заложили бомба със закъснител, възлагайки на зелени организации да направят картирането на земите, които ще попаднат в „Натура“, а не на реномирани научни организации, както са направили другите страни от ЕС.
В понеделник министър-председателят обсъди в телефонен разговор с комисаря по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела ситуацията в България след издаването на заповедта. Двамата се обединиха около позицията, че решението на Съда на Европейския съюз трябва да се изпълни. По време на разговора бе посочено, че българските власти трябва да идентифицират подходящите мерки и начини, с които това да стане. Подчертано бе, че европейското законодателство в областта на „Натура 2000” не забранява икономически дейности, включително земеделие, и ще се търсят варианти как решението да бъде приложено, така че да не бъдат ощетени засегнатите от него хора в района на крайморска Добруджа.