Необичайното съчетание на мания за власт и величие с пълна некадърност на водене на войната сгромолясаха Русия

Евгений Кънев

Малко преди ракетата да удари Полша, шефът на Федералната Служба за Безопасност на Русия (бивш КГБ) Николай Патрушев се разпорежда да бъде готова противовъздушната отбрана (ПВО) на Централна Русия.

Един от най-големите проблеми на Русия през последните 100 години винаги е била прекалено голямата роля и влияние на КГБ. Шефовете му на практика са дясната ръка на лидера и често бъдещи лидери. Обикновено те са лицето на т.н. Силовики, които почти никога не са изпускали реалната власт в страната. Включително над “непобедимата Червена армия”.

Така например, още в самото начало на революцията Ленин има пълно доверие на Джержински да организира ЧК за справяне с контрареволюцията. След смъртта на Ленин, при развихрилата се борба за власт между Сталин и обединената опозиция на Троцки, Каменев и Зиновиев, Джержински подкрепя не създателя на Червената армия Троцки, а Сталин. Дори последните няколко часа от живота му са посветени на пламенна реч срещу опозицията, след която получава инфаркт и умира през 1926 г.

Единственото изключение, когато силовиките изпускат властта е след смъртта на Сталин. Тогава групата на военните, начело с Хрушчов изпреварва с часове готвената от шефа на НКВД (КГБ) Берия разправа с тях и на свой ред го свалят и по-късно ликвидират. Тогава започва периодът на десталинизация (десиловизация), когато Русия си отдъхва от сталинския терор.

Но самият Хрушчов също е свален с помощта на КГБ  - шефът му Семичастних с охраната си лично арестува Хрушчов на летището след като е подмамен от Брежнев да се върне от почивка уж за някакъв пленум през 1964 г.

След Брежнев пък самият шеф на КГБ Андропов става следващия генсек. И това е първият път, когато виждайки срива на комунизма (Андропов има такива наблюдения още от 1956 г като съветски посланик в Унгария по време на събитията) - шеф на КГБ лично подготовя либерализацията и курса към западен тип капитализъм (т.н европейски цикъл в руската история), като намира и издига своя бъдещ наследник Горбачов. 

Когато Горбачов си свършва мисията, КГБ (Крючков) прави опит да го махне и да се върне на власт, но пучът през 1991 г не успява. А Елцин довършва СССР и реализира бандитския преход,  в който службите раждат новите олигарси. Докато самият КГБ - вече ФСБ - отново поема властта. 

Необичайното съчетание на мания за власт и величие с пълна некадърност на водене на война като специална операция сгромолясаха Русия. И тя е пред прага на поредния си европейски цикъл - сближаване със Запада за следващия кръг модернизация, за да подготви почвата за следващото поколение  силовики. Може би с Николай Патрушев начело?