Невидимият Истанбул: загадките под „Света София“

За последните години Истанбул се превърна в една от най-предпочитаните близки дестинации за българите. Само през 2025 г. български граждани са направили около 3 милиона посещения в Турция според данни, цитирани от турския посланик, а Националният статистически институт отчита над 197 хил. пътувания на български жители до Турция само през декември 2025 г. За много от посетителите Истанбул означава „Света София“, Синята джамия, Босфора, Големия базар и историческия полуостров. Но под един от най-познатите паметници на града се крие свят, който доскоро е бил достъпен предимно за изследователи.

Под „Света София“ постепенно се разкрива сложна система от подземни помещения, проходи, галерии, водни канали и други структури. Според турския министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой отделни части от мрежата може да достигат общо до около 9 километра. Точният ѝ обхват все още не е установен, тъй като някои от проходите остават блокирани от кал, отломки или срутвания. Именно затова в момента се работи не толкова за незабавното ѝ отваряне за посетители, колкото за нейното почистване, документиране и обезопасяване.

Под земята има история, по-стара от днешната „Света София“

Сегашната „Света София“ е построена между 532 и 537 г. по времето на византийския император Юстиниан I. Подземните структури около нея обаче разказват история, която започва още преди появата на тази сграда. Особено показателен е хипогеят в североизточната част на комплекса – подземна система от римски гробни помещения, свързани с проход, която е датирана към IV век. Това я прави по-стара от сегашната постройка на „Света София“. 

Подземният свят на паметника не представлява една единствена права и непрекъсната „тайна магистрала“. Става дума за многослойна система, създавана и променяна в продължение на векове. Част от съоръженията са имали напълно практична функция – осигурявали са водоснабдяване, отвеждане на вода и вентилация. Други са свързани с архитектурата и основите на различните сгради, съществували на това място през вековете.

Изследователи от години се опитват да разберат структурата на тези пространства. През 2020 г. е извършено триизмерно сканиране, чрез което е създаден цифров модел на значителна част от подземните тунели и структури. През 2022 г. учените извършват по-подробна документация на по-стария хипогеум. Изследванията обхващат три от най-значимите подземни структури – проход под вътрешния нартекс, сводестите помещения под атриума и хипогеума.

Особен интерес представлява районът под някогашния атриум – големия двор пред входа на „Света София“, чиято надземна част до голяма степен е изчезнала през по-късните векове. Подземните помещения обаче са останали. Именно там започва нов етап от проучванията.

В началото на 2025 г. Главната дирекция за вакъфите към турското Министерство на културата и туризма започва мащабна операция по почистване и документиране на подземните структури. Работата се извършва под археологически надзор. Първоначално екипите се насочват към сводестите помещения под някогашния атриум, тъй като те са сравнително по-достъпни.

С постепенното отстраняване на натрупаната пръст и отломки започват да се появяват структури, които досега не са били напълно известни или достъпни за изследователите. Научното изследване на архитекта Хасан Фърат Дикер, публикувано през март 2026 г. в списание Open Archaeology, описва именно тези новоразкрити подземни структури и показва колко сложна е системата под атриума. 

Сред откритията са различни водни канали, които вървят в различни посоки и принадлежат към различни исторически периоди. Това е важно, защото показва, че подземната инфраструктура не е била изградена наведнъж по един предварително зададен план. Тя е била променяна и адаптирана в зависимост от нуждите на хората и сградите, които са съществували на това място.

В едно от подземните помещения например са регистрирани седем различни канала. За археолозите и архитектурните историци това е своеобразна карта на промените, извършвани през вековете. Всеки нов канал или преустройство може да е свързан с различен етап от историята на комплекса.

Може ли туристите да слязат под „Света София“?

Именно тук новината придобива пряко значение и за бъдещите посетители на Истанбул. Турският министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой заяви, че след приключването на необходимите реставрационни и научни дейности подходящи и безопасни части от подземната система могат да бъдат отворени за посетители. Засега обаче няма обявена дата за достъп на туристи. (GreekReporter.com)

Причината е, че някои от проходите все още са труднодостъпни. На места има кал, натрупани отломки и срутени участъци. Част от тунелите са и изключително тесни. При предишни проучвания архитектът Хасан Фърат Дикер описва условията вътре като трудни, включително заради ограниченията върху движението и въздуха.

Затова преди евентуално отваряне за туристи е необходимо да бъдат установени устойчивостта на конструкциите, безопасните маршрути и условията за достъп. Едновременно с това продължава работата по самата „Света София“ – укрепва се основният купол, извършват се консервационни дейности по мозайките, а бъдещите работи по източния полукуполовиден свод ще обхванат конструкцията, живописната украса и мраморните повърхности.

По думите на Ерсой турските власти в Истанбул целят голяма част от външните реставрационни дейности да бъде приключена и значителна част от скелето да бъде премахната до края на 2027 г. Подземните работи обаче могат да продължат и след това, тъй като проучването на по-слабо видимите части на комплекса е отделен и по-продължителен процес.

Така „Света София“ постепенно разкрива още един пласт от своята история. Над земята посетителят вижда купола, колоните, мозайките и архитектурата на паметника. Под него обаче се намират следи от водоснабдителни системи, подземни помещения, проходи и структури от различни исторически периоди, част от които тепърва се проучват.

Ако бъдещите реставрационни и научни изследвания позволят безопасен достъп, тези подземни пространства могат да се превърнат в следващата голяма туристическа атракция на Истанбул. За българите, които вече масово посещават града, това би означавало, че при следващото пътуване до „Света София“ може да има още един маршрут – този път не около паметника, а под него.