Невзоров: Кремъл демонстративно плюе на цинковите ковчези, на броя на жертвите

Александър Невзоров, легендарен руски журналист, приел украинско гражданство след началото на агресията на Путин

Добър вечер. Моите почитания. Това е "Екстракт. Но, така да се каже, има и събития на фронта. За тях ще разкажа малко по-късно. Имам предвид фронтовете на украинско-руската война.

Въпреки това най-бурната нощ беше тази между Съединените щати и Иран.

Щатите, както се казва, се раздадоха докрай, но Иран остана неудовлетворен нито от броя на ударите, нито от калибъра на звездно-раираната тояга.

С други думи, нощта на бомбардировките и всички нейни събития не произведоха върху близкоизточната диктатура абсолютно никакво впечатление.

Вероятно това се случи, защото американците правеха всичко по науката на Уест Пойнт, така, както са ги учили. И, както се оказа, досега така и не са разбрали с кого воюват.

Това е диктатура.Това е власт, която умее да плюе на страданията на собствения си народ. И такава власт до известна степен е неуязвима.

На такава власт са ѝ безразлични и руините, и погребенията.

Диктатурите започват да тъжат едва тогава, когато вече няма кой да умира. Тогава – да. Именно тогава при тях възниква дискомфорт.

Пет часа поред през нощта американците удряха Иран, но не му направиха никакво впечатление и още по-малко го удовлетвориха.

Пентагонът трябваше не просто формално да фиксира тактиката на иранците, а да изучава реакциите на иранския генералитет и аятоласите.

И тогава щяха да разберат, че въпросът не е в нанасянето на загуби. Никоя диктатура не изпитва заради собствените си загуби нито най-малко неудобство, нито каквото и да било съжаление. Както, между другото, и Кремъл.

Защото Кремъл също открито и демонстративно плюе на цинковите ковчези, на броя на жертвите. Населението и за Кремъл, и за Техеран е разходен материал.

Само че Кремъл го прави демонстративно. Иран – мълчаливо. Той просто не забелязва собствените си загуби и изобщо не се интересува от тях.

Това винаги е характерно за всяка диктатура. Населението съществува, за да умре заради прищявката на вожда или режима. Именно това е главната му функция – да умре заради всякакви серьожки, ватници...

Ако на цялата тази голота ѝ провърви и не се случват особени войни, тя може да се размножава и да си гледа стопанството.

Но при първия сигнал – и в Русия, и в Иран – тя е длъжна да умира. Позволено ѝ е да живее само до момента, в който началството не реши да изяде или нахапе съседите.

Разбирам, че за мнозина тези формулировки са, така да се каже, прекалено резки, но това е реалността, така да се каже, това е истината на днешния ден.

В която можете сами да се убедите, ако прегледате всички сводки от войната.

Но ако за Русия днешните събития на фронта са последен шанс, така да се каже, да загине красиво, то Иран все още изобщо не е изчерпал запаса си от устойчивост.

Впрочем, ясно е, че след рухването на Руската федерация Иран отново по чудодеен начин ще смени стилистиката си.

Аятоласите и Корпусът на стражите на ислямската революция бързо ще се научат да танцуват кючек и ще забавляват изумените... Но това ще бъде после.

А междувременно в Русия Путин продължава да забавлява публиката с твърде нескопосаните си лъжи.

Но ако се бие с НАТО, къде е поне една западна дивизия? Къде е поне един батальон на НАТО? Къде са Taurus, къде са Tomahawk, които за един час биха могли да сринат Донецк, Воронеж, а и Санкт Петербург?

Нищо от това няма. Няма НАТО.

Да, усеща се дъхът на НАТО, но това е много плах дъх и предимно в разговорния жанр.

Милион и половина путински орки бяха повалени изключително от украинските момчета.

И именно те вече четири години измъчват великата Русия. И това е очевидно.

Но тази лъжа за схватката със самото НАТО е единственото, което е останало на кремълския неудачник.