Невзоров: Кремъл завижда на Кадиров, че може да си позволи да убие 17-годишен и да го хвърли на улицата

Александър Невзоров, руски журналист

Събитие, което уж привикналата на всичко Русия все пак по някакъв начин, ако не разтърси, то поне надраска. Това е една смърт в Чечня. Тя напомни, че всеки народ най-добре разбира езика на смъртта, а трупът е отличен възпитател на почит към властта.

Да се крие тялото на някакъв бунтар, нарушител, в тъмна морга — това е непрактично. Именно по тази причина едно 17-годишно момче, посегнало на живота на кадировци, беше захвърлено мъртво на площада в Очхой-Мартан — едно малко градче — в краката на вцепенената тълпа. Над него — портрет на Кадиров с размери 15 на 5 метра. Разбира се, лозунг: „Ахмат — сила“. Нямаше никакво разследване, никакво дознание, никакво изясняване на причините за станалото и за „греха“ на момчето.

Както разбирам, никой особено не се интересува от причините. Той е виновен вече с това, че е вдигнал ръка срещу властта и нейните символи — в лицето на полицаите, баща, братя, майка и други роднини на мъртвеца. Решено е да бъдат изгонени от републиката. Домът и имуществото им ще бъдат конфискувани. Това беше съобщено директно и категорично от самия Кадиров.

Руската прокуратура, разбира се, мълчи

А момчето все още лежи там. Изясни се името му — наистина е на 17 години, казвал се е Ескерхан Хумашев. Причините за нападението на този отчаян младеж срещу кадировец в Очхой-Мартан се пазят в строга тайна. Местните шепнат с подозрение, че става дума за политика, за бунт.

Част от шептящите твърдят, че е отмъщавал на полицаи за унижение. Трета част казва, че става дума за насилие над неговата сестра.

Москва, разбира се, мълчи. И изглежда дори не смята да санкционира никого административно. Защото Москва все още се страхува от Чечня. Но сега към този вековечен руски страх от чеченците се добавя и завист. Кремъл направо преглъща със завист, виждайки лекотата, с която Кадировщината решава своите въпроси.

Несъмнено, Кремъл сам би искал така — просто да изхвърли на Тверская десетина „агенти с избодени очи и куршумени дупки“. Но засега се срамува да го направи. И напразно. С оглед на градуса на патриотизма, вече е допустимо.

Толкова нагледна агитация за последиците от инакомислието вероятно би събрала там веднага всички артисти, всички писатели, целия гламурен елит. И всички щяха да бъдат щастливи, надпреварвайки се да ликуват.