"Незабележимите" руски диверсии: Кремъл вече води война в тила на Европа

Виктор Ягун*, УНИАН

Две кънтящи съобщения от Германия показват, че скритата война на Русия срещу Европа постепенно преминава на ново ниво. Вече става дума не само за кибератаки, информационни операции, следене или палежи на имущество, а за 

действия, способни да причинят гибелта на хора

унищожаване на самолети и парализа на критично важна логистика.

И така, през нощта срещу 5 август, в затворена товарна зона на летището Лайпциг/Хале, край южната писта, служители откриха дрон с взривно устройство. Специалисти от федералната полиция иззеха детонатора, част от полетите бяха отложени, самолети бяха пренасочени към, други летища. Според съобщения в германски медии, дронът  с прикрепеното към него взривно устройство, е намерен до украински товарен самолет на Antonov Airlines – Ан-124. Засега следствието не е установило кой го е пуснал и каква е била крайната му цел.

През същата нощ друг товарен самолет, който е бил принуден да промени маршрута си заради затварянето на пистата, се е сблъскал с неизвестен обект във въздуха. Кацнал е в Хановер, след което по него са установени незначителни повреди. Германските следователи проверяват дали този неизвестен обект не е бил втори дрон и дали двата епизода са свързани помежду си.

Министърът на вътрешните работи на Германия  Александър Добриндт определи появата на дрона с експлозива на територията на международното летище като 

"нов сценарий на заплаха" 

и заяви, че подобна операция трябва да е била професионално подготвена. Същевременно той подчерта, че произходът на дрона и самоличността на възложителите тепърва ще се установяват.

Затова руската следа в делото по казуса с летището в Лайпциг е логична и приоритетна работна версия, но засега не е юридически доказан факт. 
Това е от принципна важност.

В условията на хибридна война не бива да се изпреварва следствието и да се приписва на Москва всеки  неясен инцидент. Не бива обаче и да се игнорира общият контекст: Лайпциг/Хале е едно от най-големите товарни летища в Европа, база на DHL и място, на което работи украинската компания Antonov Airlines, а и по-рано оттук са преминавали товари, срещу които са били използвани замаскирани запалителни устройства.

Вторият епизод е с доста по-ясна руска атрибуция. Още на 24 март федералната прокуратура на Германия съобщи за задържането на украинския гражданин Серхий Н. в Испания и на румънската гражданка Алла С. в Германия. Според материалите на следствието, са изпълнявали 

задача, възложена от руска спецслужба

Събирали са информация за човек, доставящ на Украйна дронове и резервни части, търсели са информация в интернет и са снимали мястото, където работи. 

Германското издание Die Zeit установи, че обект на наблюдението е  бил Щефан Туман – ръководител и главен конструктор на баварската компания Donaustahl, която доставя на  Украйна разузнавателни данни и щурмови дронове. Изданието предполага, че руската спецслужба вероятно е подготвяла физическото ликвидиране на предприемача.

Тук трябва ясно да разграничим степента на  потвърждаване. Руската разузнавателна операция срещу човек, който е снабдявал Украйна с дронове е официално потвърдена от федералната прокуратура. Това, че крайната цел може да е била именно убийството на Щефан Туман, засега е извод, артикулиран от журналистическо разследване и източници от спецслужбите, а не окончателно формулирано съдебно обвинение.

Общата логика на Кремъл обаче е достатъчно видима. Русия се опитва да унищожи не само оръжията, които са стигнали до фронта, но и цялата система за тяхното производство и доставка: ръководители на компании, инженери, транспортни възли, складове, авиационни и железопътни маршрути.

Отстраняването на ключов човек или временното блокиране на логистичен център може да забави доставките, да разтрогне договори, да увеличи застрахователните разходи и 

да тласне европейския бизнес към отказ от сътрудничество с Украйна

Не по-малко важна цел е сплашването. Кремъл се стреми да убеди европейските предприемачи, че помощта за Украйна поражда заплаха лично за тях и за семействата им. Паралелно с всичко това руските служби проверяват режимите за охрана на предприятия и летища, скоростта на реакция на полицията, взаимодействието на контраразузнавателните служби и политическата готовност на правителствата да посочат Русия като  отговорна за ставащото. 

За изпълняването на такива задачи все по-често се използват не щатни служители на спецслужбите, а вербувани чрез интернет граждани на Украйна, Русия, Беларус, Румъния и други държави. Може да им бъде възложено заснемане на обекти, превозване на пратки,   палежи, поставяне на камери или други формално прости действия. През май 2025 г. германската федерална прокуратура съобщи, че са задържани трима украински граждани, готови по поръчка от лица, свързани с руските държавни структури, да прехвърлят чрез транспортните мрежи пакети с взривни или запалителни устройства…

Гражданството на такива изпълнители не определя държавата поръчител. Напротив, използването на украинци е удобно за руските служби: то затруднява установяването на авторството, позволява на Кремъл да отрича своята намеса и създава почва за антиукраинска пропаганда в европейските страни. Изпълнителите биват използвани като консуматив за еднократна употреба, докато кураторите и организаторите остават недосягаеми за местната полиция.

Европейският съюз вече официално признава, че  руските диверсии, поразяването на критична инфраструктура, кибератаките, намесата в избори и информационните операции са части от дългосрочна и координирана кампания. За да й противодейства, ЕС създаде отделен санкционен режим, в рамките на който до месец юли са предприети мерки срещу 80 физически лица и 20 организации. Но санкциите и изявленията вече не са достатъчни.

Подобни дела не бива да се разследват само като отделни палежи, незаконни полети на дронове или битови престъпления.

Европа се нуждае от обща контраразузнавателна картина

която да обединява диверсиите, следенето на служители от отбранителната промишленост, подозрителните полети на дронове, посегателствата върху транспорта, вербуването чрез чатове и информационния фон на операциите.

Шефовете на отбранителни компании, инженерите, украинските авиокомпании, логистичните центрове, пристанищата, железопътните възли и складовете трябва да се разглеждат като потенциални цели за вражеските спецслужби. Необходими са не само технически средства за противодействие срещу дронове, но и превантивна контраразузнавателна работа: идентифициране на операторите, посредниците, каналите за финансиране и руските куратори още преди поредният изпълнител да получи команда за действие.

Засега няма преки доказателства, че делата по казусите "Donaustahl" и „Лайпциг“ са части от една операция. Но и двата епизода се вписват в общ стратегически модел: нанасяне на удар по хора и логистика, осигуряващи доставки за Украйна – като се оставят минимум следи и операцията бъде проведена под прага на открит военен сблъсък с НАТО.

Русия се опитва да пренесе войната в тила на Европа по такъв начин, че европейците да продължат да убеждават самите себе си, че на тяхна територия няма война. В действителност тя вече се води – под формата на диверсии, агентурно  следене, палежи, бомби, кибератаки и опити за сплашване на тези, които помагат на Украйна. Затова въпросът вече не е в това дали Кремъл води хибридна война срещу Европа. Въпросът е в това още колко сигнали за опасност са нужни на европейските столици, за да преминат от реакция на отделни инциденти към системна контраразузнавателна отбрана.

*Виктор Ягун e заместник-председател на Службата за сигерност на Украйна през периода 2014–2015 г., генерал-майор от запаса.

Превод: Faktor.bg