Незабравимата Паша Христова днес щеше да стане на 74
Гласът, изпял „Една българска роза”, днес щеше да навърши 73 години. За незабравимата Паша Христова обаче тази възраст е виртуална, защо самородната роза на българската естрада ще остане винаги на 25. Такава я помнят и ще я помнят няколко поколения българи.
Родена в София, израства в кв. Княжево, а професионалната й кариера започва като чертожничка в завод за електрокари. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.
През 1968 г. заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ — тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно се превръщат в хит по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите само пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон.
През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 година получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот, Полша, за песента "Ах, този дивен свят". Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.
На 21 декември 1971 г. Паша загива при нелепа самолетна катастрофа. Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува, е Ил-18, току-що е излязъл от ремонт.
Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата човека на борда, 28 загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов — със счупени крайници, Янка Рупкина — с леки изгаряния.
На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.
Още от От редактора
Стамболийски преди 105 години: Какво ви носим? Смърт...
С подписването на унищожителния за България Ньойски мирен договор от 27 ноември 1919 година страната ни изпада в тежка международна изолация
79 години памет за войводата Димитър Маджаров - спасителят на тракийските българи
Наричан от сподвижниците си Маришки, той е един от големите български войводи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната тракийска революционна организация
Преди 163 години Раковски съставя своя втори план за освобождението на България
Този титан на мисълта е един от първите възрожденци прозрели зловещата имперска роля на Русия