От 2020 г. България вече няма да бъде транзитна страна за руски газ, доставян за Турция по Трансбалканския коридор. Това предадоха медиите, цитирайки българския енергиен министър Теменужка Петкова, която на свой ред се позовава на съобщение от руската страна. В София те вече се опитват да оценят загубите, които ще станат наистина болезнени, ако втората нишка на „Турски поток“, по някаква причина, заобиколи България. В случай на негативно развитие на събитията, българските власти не изключват дори повторение на украинския сценарий и прибягване до арбитраж за събиране на транзитни плащания от Руската федерация, отбелязват в редакцията на вестник „Независимая газета“. 

В рамките на среща с президента на Рисия Владимир Путин председателят на „Газпром" Алексей Милер потвърди, че тази година „Турски поток“ ще бъде пуснат в екплоатация.
Вярно е, че съдбата на втората нишка на газопровода все още не изглежда напълно ясна. Например преди седмица министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев заяви пред българската преса, че „сега се разработва възможността за разширяване на втория клон на „Турски поток“ към България, Сърбия и Унгария. Но окончателното решение зависи не само от нас. Изборът между различните варианти за продължаване на „Турски поток“ до голяма степен ще се определя от готовността на газотранспортната инфраструктура. Това, от своя страна, зависи от интереса и конкретните действия на правителствата на съответните страни”, обясни Медведев.
България, изглежда, проявява интерес към проекта. Това потвърди Медведев: „Неотдавна „Булгартрансгаз ”успешно завърши т.нар. Процедура за отворен сезон - събирането на задължителни искания за резервиране на бъдещи газопреносни мощности. Също така „Булгартрансгаз" взе окончателно инвестиционно решение за изпълнението на проект за развитие и разширяване на газопреносната система".

„Но ние се нуждаем от допълнителни гаранции“, настоява руският премиер. „Новият клон не трябва да повтаря тъжната съдба на „Южен поток".Така че решението за продължаване на „Турски поток“ през българската територия зависи от това дали София може да получи твърди гаранции, че Европейският съюз няма да възпрепятства плановете за доставка на газ през новия газопровод“, поясни Медведев. 

„Надявам се, че можем да говорим за по-нататъшни конкретни стъпки след даването на съответните гаранции - не от българското правителство, а когато Европейската комисия предоставя надеждни гаранции, че този проект няма да се срине в бъдеще и няма да бъде възпрепятстван. Надявам се, че нашите български приятели също разбират това и вършат съответната работа”, потвърди Медведев позицията на 4 март след преговорите с българския премиер Бойко Борисов в София.
Сега тази история има нов обрат. Информационните агенции разпространиха по телевизията изявлението на българския министър на енергетиката Теменужка Петкова, че България е получила известие от „Газпром експорт” за планираното прекратяване на транзита на газ от Украйна до Турция през България по Трансбалканския коридор, планирано за януари 2020 година.

Според Петкова за страната това ще означава загуба от 110 милиона долара годишно. България иска да запази „ключовата си позиция на газовата карта на Европа". Ако през България минава втората нишка на „Турски поток“, тогава очевидно София ще бъде удовлетворена.
В противен случай може да възникнат проблеми. По-специално, София си запазва правото да обжалва пред арбитраж с цел събиране на транзитни плащания от „Газпром", които страната трябва да получи по договора до 2030 г. Но, както е посочено, това ще се случи само ако втората нишка на „Турски поток“ по някаква причина заобиколи България.
Съдейки по изялвнението на Петкова, България все още не е получила специално одобрение от Европейската комисия за разклонението на „Турски поток“, но, както разясни министърът, се спазват всички законодателни норми и не трябва да има причини за отказ от изграждане.
Анна Кокорева, заместник-директор на центъра „Алпари“, подчерта пред изданието, че ситуацията е предсказуема и не бива да е изненадваща за България и другите страни, през чиято територия преминава Трансбалканският коридор.

„Руският проект включваше развитието на инфраструктурата в България и други участници в Трансбалканския коридор за свързване с „Турски поток“. Всъщност, ако подготовката на тази инфраструктура започне и завърши навреме, тогава за България и други страни процесът на промяна на коридора за доставки ще се случи без сериозни последици и без загуби”, смята Кокорева. Въпреки че всичко ще зависи от поведението на Европейския съюз, признава експертът. 
Същевременно, както отбелязва Тамара Сафонова, доцент в Президентската академия (РАНХиГС), „за България осигуряването на транзита на руски газ е един от ключовите икономически проекти, които могат да повлияят на европейския енергиен пазар и да осигурят висока доходност от експлоатацията на основните газопроводи. Страните, през чиято територия се пренася руски газ, сега са принудени да изострят проблематиката, за да не загубят възможността в бъдеще да генерират тарифни приходи от транзита на руски енергийни ресурси", отбелязва експертът.

„Доколкото е известно в момента, въпросът за решението на Европейската комисия остава отворен, но като гаранция България взима инвестиционно решение за изграждане на инфраструктура за транспортиране на газ от Турция до Сърбия. В този случай инвестиционните решения тук няма да бъдат достатъчни, защото това не е конкретна строителна работа. В този случай можем да кажем, че българската страна, заявявайки намеренията си да кандидатства за арбитраж, се опитва да си осигури гаранции, че нейната територия ще бъде разглеждана от „Газпром“ като приоритетна”, коментира директорът на Фонда за развитие на правото и медиацията в областта на енергийния комплекс Александър Пахомов. 
Според него, ако в споразумението за транзит няма клаузи, че доставчикът на газ има право да променя собствената си политика, „тогава България има всички шансове не само да се обърне към европейския арбитраж, но и да спечели този спор". Въпреки това, според експерта, всички тези процеси може да се забавят за неопределено време.