Николай Василев

"Каквото си надробиш, това ще сърбаш" е казал народът. 

При встъпването си в длъжност новият премиер на Република Северна Македония, постави страната си в позиция, която българската дипломация през годините можеше и трябваше да убеди македонската страна никога да не заема. 

Някои български политици като Румен Радев и Бойко Борисов като че ли продължават да хранят илюзорната надежда, че трети страни - най-вече Гърция, ще помогнат на България. Очевидно е, че те не разбират същината на Преспанския договор за името и не осъзнават, че въпреки многото закани, Мицковски спази не само буквата, но и духа на Преспа и Гърция може само да е щастлива от случващото се. 

Какви бяха проблемите на Република Македония с Гърция и с България?

Проблемът с Гърция бе в това, че Македония - кога открито, кога прикрито се представяше за наследник на античното македонско царство - какъвто тя не е, а Гърция настояваше за монопол над името "Македония", над което реално няма право. 

Спорът на Македония с България се състоеше в опитите на Македония да официализира теорията, че през вековете в съседство на българския народ е живял друг, различен македонски народ, който е говорил на свой македонски език, ама българите се опитвали да го окупират и асимилират - разказ, който трудно може да бъде определен като научен, но който докато в него вярват по-голямата част от македонците, близко сътрудничество между България и Македония  би било невъзможно. (Разбира се, подобно сътрудничество е невъзможно, докато повечето българи мислят, че българското (по характер културноисторическо наследство от Македония принадлежи само на българската държава и на българския народ).

Чрез Договора от 2017 г.  България и Македония се реално договориха, че:

1. Република Македония има право сама да определя името си, сама да определя как да нарича своя официален език, но и да не отрича, че двете страни споделят общо културноисторическо наследство. Никоя от двете държави не може да краде от него, защото то е общо. Макар да е било българско по характер (според разбиранията на епохите), то принадлежи и на македонците. 

От духа на Договора следва, че ако искат да запазят правото си да наричат държавата си "Македония", македонците трябва да се откажат от претенцията за континуитет с античното македонско царство, но да приемат, че през последния век се е случило "извеждане на македонците (извън България) от българската етнокултурна тъкан" (изразът е на иначе силно мразещия България Дарко Митревски), докато за македонците в България не е имало условия за подобен процес - макар БКП да провежда за известно време подобна политика. 

Перспективата за изграждане на силни отношения между София и Скопие въз основа на липса на малцинствени претенции и общо културноисторическо наследство смути Атина и тя направи значителна отстъпка. Съгласи се на компромис. Ако Република Македония стане Република Северена Македония, мекедонците ще могат да се наричат официално македонци и езика си "македонски", доколкото е ясно, че става дума за "славянски" народ и език, който няма нищо общо с гръцкия (но по презумпция и с българския, освен в някаква общославянска рамка).  

Мицковски ( както много други македонци) предпочете да преглътне наистина обидната, наложена отвън добавка "Северна", отколкото да споделя съвсем реалното общо културноисторическо наследство с България. 

Гърция за пореден път победи България в Македония  и това, трябва да признаем, изглежда добре дошло за всички държави с интерес на Балканите!

Можеше ли резултатът да е друг?

Повечето български политици и дежурните анализатори по тема "Македония" изглеждат единодушни, че не.

Белград, УДБА и кой ли не нямало да допуснат друго поведение. Радев обвини цялата македонска политическа класа - включително и македонските държавници, които имаха смелостта да подпишат Договора, който днешния премиер на РС Македония определя като "безгръбначен". Тошко Йорданов пък, от парламентарната трибуна обяви, че македонците говорели на "диалект", макар книги на македонски език да са били отпечатани преди той да се роди и разбира се той самият да не е в състояние да прочете нито една от тях.

Ако трябва да погледнем голямата картина, трябва да кажем, че създаването на македонската нация и кодифицирането на македонския език на база на говори, които са били определяни от възрожденците като български, се оказа единственият начин за извеждането на Вардарска Македония от международно признатите граници на Сърбия. Появата на независима република Македония бе огромен геополитически триумф за България. Но нашата дипломация не направи опит за изграждане на силни отношения между двете страни на база на признаването на общото наследство от страна на Македония и подкрепа от страна на България за правото на македонците да се наричат така, да наричат страната си Македония, езикът си македонски (все неща, които за дълго бяха оспорвани от Гърция). В крайна сметка се стигна до компромис между Скопие и Атина и нерешим спор между Скопие и София, в който България няма да намери съюзници!