През 90-те Русия и Украйна си приличаха като две капки вода. Олигархични, постъветски държави, в които се говори предимно на руски, обвързани както с много договори в рамките на Общността на независимите държави (която беше замислена като заместител на СССР), така и с много неформални връзки. Но с течение на времето

двете страни поеха по различен път.

В Русия, както и в Беларус и в други азиатски страни от бившия СССР властта отново се концентрира в ръцете на един човек. Изграден бе т.н. вертикал на властта. Постепенно всяка опозиционна дейност беше или ограничена, или контролирана. Самата идея за промяна във властта започна да се счита за държавно предателство.

Украйна не пое по този път. Макар и с много дефекти и изкривявания, тя все пак заприлича на европейска демокрация. На няколко пъти се стигна до промяна на властта в резултат на избори. Процесът на изграждане на национален идентитет стана необратим. Преминаването от комуникация на руски към говорене на украински също. Страната даде ясен сигнал, че

вижда бъдещето си в структурите на свободния свят, а не в някакъв "руски мир".

Путин от своя страна също даде ясен сигнал, че няма да приеме превръщането на Украйна в членка на ЕС и НАТО, в която се говори основно на украински. В неговото (а и на много руснаци) съзнание подобно развитие крие заплаха за цялата структура на власт и подчинение, на която е изградена Путиновата империя.

За да поддържа своята национална сигурност в един хаотичен свят всяка държава има две опции.
1. Да се утвърди като велика сила. Да има собствена структура за възпиране на всеки евентуален противник (а такива винаги се намират) и да изгради собствена автаркична икономика, така, че да не може да бъде задушена от външни блокади.
2.Да се интегрира към някаква система за сигурност и икономически обмен. Класически пример за това е Великобритания, която преживя загубата на глобална империя без особени сътресения.

През първия си мандат като президент Путин потърси място в периферията на западния свят. Успя да направи Русия почти пълноправен член на Г8. Беше първият, който предложи подкрепа на САЩ след 11.септември. Но амбициите му бяха нереалистични. Той се надяваше Русия да стане периферна част от Запада като запази някаква сфера на влияние в Източна Европа, независимо от категоричното желание на въпросните страни да се измъкнат от нея. Не осъзна, че изграждайки вертикала на властта,

Русия може да има само тактическо, не и ценностно сътрудничество с демократичния свят.

През февруари 2022 г. Путин вярваше, че Украйна е "разделена страна". Че голяма част от населението, администрацията и дори армията симпатизират на идеята за "Руски мир". Изглежда вярваше, че "режимът" на Зеленски е пионка в някакви чужди мрежи и самата поява на Руската армия ще доведе до неговото сгромолясване. Когато това се оказа заблуда, Путин нямаше "План Б". Войната скоро заприлича в сблъсък между интелигентен джудист, който избягва ударите и прилага ловки хватки и елементарен боксьор, който може да победи само ако е заклещим противника си в ъгъла и го налага с крушета.

Невероятната операция в района на Курск

е разбира се отчаян опит на Украйна да избяга от ъгъла, в който Русия се опита да вкара войната след провала на "Специалната военна операция".

Украйна обаче не може да отстъпи. Путиновият план тя да се откаже от част от своята територия и от част от своя суверенитет (и да не може сама да определя в кои организации да членува) означава за нея пълна и безусловна капитулация. И понеже поне засега изглежда, че сме далеч от появата на постпутинова Русия, която може и да не е "либерална демокрация", но която няма амбиции отвъд запазването на постстветските си граници, войната вероятно ще продължи.

Всичко това може да се промени.