Доналд Тръмп даде на Владимир Путин 50-дневен срок да постигне примирие с Украйна — ход, който някои определят като ултиматум, а други — като подарък за Кремъл. Но според проф. Нина Хрушчова от Нюйоркския университет, в основата на този ход не стои политика, а нарцисизъм.

„За Тръмп това не е дипломатическа стратегия, а сцена от риалити шоу,“ казва тя в интервю за „Дойче веле“. В неговия свят, ако Путин не му засвидетелства внимание или „не го разцелува“, както правят други световни лидери, това се възприема като лична обида.

Хрушчова подчертава, че Тръмп все още мечтае за Нобелова награда за мир — и затова се опитва да създаде видимост за инициатива за преговори, макар и продиктувана от личен интерес. А за това ще трябва да накара Путин да преговаря. Само така може да се надява да получи тази награда. Така че Тръмп сякаш казва на Путин: "Владимир, можеш да избегнеш санкциите, можеш да ми помогнеш и накрая всички ще изглеждаме добре". Друг е въпросът какво мисли Владимир за това.

„Ако Путин направи крачка назад, Тръмп ще го представи като своя победа. Ако не го направи – отново ще излезе победител в собствения си спектакъл“, изтъква Хрусчова.

Войната като чужда драма

Американският президент не възприема войната в Украйна като свой конфликт. За него тя е дело на Байдън и Европа. Опитите на европейските лидери да говорят с Тръмп на езика на демокрацията са обречени – защото, според Хрушчова, „ако Тръмп беше на мястото на Путин, щеше да действа по същия начин.“

„…Проблемът за европейците и Украйна обаче е, че Тръмп не води идеологическа борба с Русия. Всъщност, ако Тръмп беше на мястото на Путин, той щеше да се държи по абсолютно същия начин. Тоест те споделят абсолютно едни и същи възгледи: силата побеждава и ако някакви си не толкова силни хора те настъпят по мазола, трябва да им удариш един право в лицето. Така че всичко, което Тръмп прави днес, разбира се, можете да го опишете по какъвто си искате начин, но то не е в защита на Украйна, а защото Путин чисто и просто го оскърби“, коментира Хурсчова.

Идеологията на двамата мъже, твърди тя, е идентична: силата е всичко, а слабостта заслужава удар в лицето. В този смисъл, никакви морални задръжки не биха попречили на Тръмп да даде зелена светлина за удари в дълбочина на руска територия, ако това обслужва неговия имидж на „силен лидер“.

„…Въпросът за нанасяне на удари дълбоко навътре в Русия, разбира се, до известна степен е безотговорен. Но това изобщо не ме изненадва, защото Тръмп не е политик, нито държавник или президент, той е герой от риалити шоу. А за един герой от риалити шоу е съвсем нормално да попита: „Защо, след като се оплакваш от някого, не му фраснеш един по лицето?“. Искам да кажа, че ако Тръмп се ядоса още повече на Путин, той няма да има никакви морални задръжки. И мога да си представя, че с удоволствие би гледал как Кремъл гори. Можете ли да си представите какво шоу ще бъде това? И как ще си каже: „При мен най-накрая това гнездо на стършели беше унищожено, аз съм велик президент“, аргументира теза си наследничката на Никита Хрусчов.

Реакцията на Москва: студена сдържаност

Официалната реакция на Кремъл засега е приглушена, но в руските медии вече се налага тезата, че Тръмп е непредсказуем, а на САЩ не може да се вярва.

Хрушчова предупреждава: „Истинският проблем е, че това не е шоу, а реална война.“ Тя изразява притеснение, че действията на Тръмп – дори когато са мотивирани от емоции или его – могат да доведат до сериозна ескалация, включително и символични удари по „Червения площад“, които той би възприел като исторически акт на възмездие.

Какво ще се случи след тези 50 дни? Никой не знае.

„Това е сценарий, който се пренаписва всеки ден, според настроението на главния герой,“ заключава Хрушчова. Тръмп няма морални задръжки, но има потребност от победа – дори когато цената е международна нестабилност.

*Нина Хрушчова (род. 1964 г.) е професор по международни отношения в университета The New School. Тя е правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов, генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от 1953 до 1964 г. Авторка на книгите „Никита Хрушчов: лидер извън системата“ и „На гости у Набоков: Русия между изкуството и политиката“ и съавторка (заедно с Джефри Тейлър) на книгата „По стъпките на Путин: в търсене на имперската душа в единайсетте часови зони на Русия“.