Министерството на културата засега не налага глоби за закъснели декларации, за да стимулира осветяването на медийната среда
Нито един издател на фалшиви сайтове не се е вписал в публичния регистър на медиите, който се поддържа от Министерството на културата, показа проверка на “24 часа”. В регистъра липсва името на Арман Бабикян, както и сайтовете, които той издава.

Същевременно в него има 325 доставчика на медийни услуги, които са собственици на близо 1000 медии. Сред тях са вестници, сайтове, радиа и телевизии. Издателите им трябваше да подадат информация за дейността си през 2019 г. до края на юни, в която да включат истинския собственик на медиите, както и начините им на финансиране. Така изисква Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДПОРДМУ).

Министерството на културата не разполага нито със законови правомощия, нито с методи, чрез които да спре разпространението на фалшиви новини, както и да открие техните издатели. Наличието на закона обаче накара преди време ММА бореца Станислав Недков-Стъки, възмутен от жълти писания за него, да прикани културния министър Боил Банов да издаде наредба за публичния регистър на медиите, в който да се посочват редакционната политика, източниците на финансиране и кой контролира съдържанието.

Няма как да следим редакционната политика на медиите, това би било цензура, обясниха тогава от Министерството на културата. И допълниха, че за финансирането и собствениците на медиите наредбата е в сила от 21 май 2019 г. Факт е, че
декларациите са доброволни, но не и задължителни. Затова, както изисква законът, доставчиците посочват действителния собственик на медиите, включително и лице с фактически контрол в медията, както и всички договори - търговски, рекламни, сключени по предизборни кампании, по които получават пари. Т.е. средствата, които имат извън продажбата на продукта си (например такси за кабелни и цифрови телевизии или цената на вестниците и списанията).

Министерството на културата обаче осъществява само административен контрол дали доставчиците изпълняват задълженията си, т.е. дали предоставят изискваната информация, и на практика няма правомощия за борба с разпространението на фалшиви новини. Ако нарушителят не може да бъде установен, законът предвижда министърът на културата да изиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

Въпреки големия брой подадени декларации тази година очевидно има издатели на фалшиви сайтове, които не са направили това усилие. Едва ли министерството може да стигне до всички тях, защото на практика няма как да бъде разбрано кои са всички.