Около 500 имена от света на киноиндустрията подписаха манифест, в който изтъкват голямото значение, което има гласуването на европейските избори в края на тази седмица. Сред тях попадат и известни български режисьори, предаде пресслужбата на Европейския парламент, посочва "Дневник".

Сред подписалите манифеста са Селин Сиама, Вим Вендерс, Мигел Гомеш, Люк и Жан-Пиер Дарден, Валерия Голино, Жак Одиар, Сузане Биер, Павел Павликовски, Джули Бертучели, Коста-Гаврас, Жули Делпи, Стивън Фриърс. От българска страна в призива са се включили режисьорите Зорница Попганчева, Стефан Командарев, Светослав Драганов, Константин Боянов, Петър Вълчанов, Петър Попзлатев и Илиян Метев.

Инициативата за манифеста е на Гилдията на френските филмови режисьори (SRF), Селекция "петнайсетте (филма) на режисьорите" (Directors' Fortnight), Европейската филмова академия (EFA), Федерацията на европейските филмови режисьори (FERA) и Асоциацията на аудиовизуалните автори (SAA).

Вижте пълния текст на манифеста:

"Да, Европа не е идеална.

Понякога я обвиняваме, напълно основателно, че ѝ липсват душа и емоции, че използва език, който малко от нас разбират.

Упрекваме я, че не може да се справи с екологичните, социалните и политическите кризи, които я разтърсват днес, с трагедията на бежанците.

И все пак, въпреки нейните слабости и недостатъци, виждаме също човечността и красотата ѝ. Опитваме да я обрисуваме чрез изящни изображения и език, който е по-достъпен за всички народи, които я съставляват.

Нека не забравяме, че Европа се обедини в името на мира. От първоначалните 6 държави днес тя сплотява 28 страни в уникален съюз, който вдъхновява цялото човечество.

В основата на този съюз са отворените граници, свободното движение, обменът, братството, солидарността и ценностите, които понастоящем са обект на нападки от всички посоки, включително в самата Европа.

Този съюз ни обединява и чрез културата. В Европа, където иновациите и творчеството винаги са били водещи, културата е мечта, копнеж и истинска амбиция.

Свободната и демократична Европа е също Европа на свободната мисъл и на свободата на изразяване. Наше задължение е да я защитаваме от екстремизъм и ретроградно мислене, които отново плъзват като зараза.

Длъжни сме да укрепваме и подобряваме това толкова крехко равновесие, като противостоим на онези, които искат да го разрушат чрез разединение, отхвърляне, бягство или изолация.

На въпроса как да изградим желаната Европа – Европа, която обединява, която е отворена и предлага пространство на свобода и мир, трябва да отговорим чрез ангажираност и чрез борба на идеите, за да избегнем борбата на оръжията.

Затова между 23 и 26 май ще гласуваме на европейските избори. Залогът е нашето общо бъдеще, нашето бъдеще въобще.