Номинираха проф. Веселин Вучков, акад. Иван Русчев и проф. Екатерина Салкова за членове на ВСС
Според правилата за избор на членове на ВСС от парламентарната квота от 1 до 21 август всяко физическо или юридическо лице, институция или организация, може да предложи кандидатури на депутатите
Единственият български юрист академик – проф. д.ю.н. Иван Русчев, директорът на Института за държавата и правото на БАН проф. Екатерина Салкова, бившият вътрешен министър, сега преподавател проф. Веселин Вучков са сред номинираните за членове Висшия съдебен съвет (ВСС), пише lex.bg.
Днес Народното събрание обяви номинациите за членове на съвета, излъчени от обществеността.
Издигнатите кандидатури са 26. Сред тях са още проф. Ганета Минкова, адвокат Емануил Йорданов, бившият зам.- главен прокурор Десислава Пиронева, бившият служебен министър на правосъдието Андрей Янкулов, заместникът му Таня Радуловска, председателят на Софийския апелативен съд Даниела Дончева, пенсионираният вече съдия Спас Иванчев, адвокат Цвета Рангелова, бивш депутат от „Възраждане“ и др.
Според правилата за избор на членове на ВСС от парламентарната квота от 1 до 21 август всяко физическо или юридическо лице, институция или организация, може да предложи кандидатури на депутатите. От обявяването на имената на номинираните, тече 14-дневен срок, в който депутатите ще могат да правят същинските предложения. Той изтича на 9 септември.
Това означава, че кандидатурите на обществеността трябва да бъде припознати от някой от депутатите, за да бъдат придвижени към втория етап от процедурата – изслушването. Третият етап е самото гласуване в пленарна зала. За избор на член на ВСС са необходими поне 160 гласа.
Кандидатурата на акад. Иван Русчев е издигната от юридическите факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и е внесена в Народното събрание от деканите им проф. д-р Даниел Вълчев и проф. д.ю.н. Георги Митов. Те го предлагат за член на Съдийската колегия.
Акад. Иван Русчев е роден през 1957 г. в Димитровград. Завършва средното си образование във Френската гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора. Завършва „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с отличие и в периода 1983-1984 г. е стажант съдия и младши съдия в Окръжен съд-Хасково.
След това професионалният път му продължава с научна и преподавателска дейност, преминала през всички стъпала. През 1994 г. защитава докторска дисертация на тема „Отговорността за съдебно отстранение“, а през 2016 г. придобива и научната степен „доктор на юридическите науки“ с дисертационния си труд „Престацията“. През периода 2011 -2015 г. е заместник-декан на ЮФ на СУ.
На 3 ноември 2021 г. проф. Иван Русчев беше избран от Общото събрание на академиците в БАН за негов член-кореспондент. А на 25 септември 2024 г. за академик на БАН и понастоящем е единственият юрист с това звание.
В предложенията си професорите Даниел Вълчев и Георги Митов подчертават, че кандидатурата на акад. Иван Русчев е обединяваща фигура за цялата юридическа гилдия като неговият авторитет се признава еднакво от съдии, прокурори, адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, академични преподаватели и студенти.
Те отбелязват изключително богатата академична и учебна дейност, както и научно-организационна, административна и обществена дейност на акад. Иван Русчев, участията му в редакционни колегии на научни издания, и не на последно място – забележителният му научен принос към правната наука.
Той е толкова впечатляващ, че проф. Даниел Вълчев го е приложил отделно поради големия му обем.
Деканът на ЮФ на СУ се спира на качествата и на капацитета на акад. Русчев, като изтъква, че той притежава много задълбочена теоретична подготовка и силен аналитичен поглед върху правоприлагането. „Неговата експертиза внася изключителен академичен и експертен капацитет и ще гарантира високо качество при вземането на стратегически решения за съдебната реформа“, казва още проф. Вълчев. И заявява: „Личности с такова обществено и научно признание са доказали, че не могат да бъдат подвластни на влияния, привличани във вътрешноинституционални договорки, тъй като залогът за тях изключително висок – собственото им престижно име в живата тъкан на българското право. Професионалният му статус е трайно установен и никога не е зависел от благоволението на партийни централи или политически конфигурации“.
Проф. Георги Митов на свой ред изтъква, че теоретичната експертиза на акад. Русчев е подкрепена от мащабен практически и административен опит.
„Кандидатурата на акад. Иван Русчев е обединяваща фигура за цялата юридическа гилдия. Той се ползва с изключителен авторитет сред върховните съдии, адвокатурата, нотариата и научните среди и студенти. Тази професионална легитимност се допълва от силна обществена подкрепа, тъй като гражданското общество припознава в негово лице „извънснстемна“ фигура с най-висок ранг, способна да върне доверието в справедливостта и интегритета на Висшия съдебен съвет. Проф. Иван Русчев е учен с мощен и неспирен стремеж към знанието“, пише проф. Митов.
И двамата декани подробно се спират на независимостта, почтеността и моралните качества на акад. Русчев.
„Независимостта на акад. Иван Русчев е гарантирана от неговия извънсистемен кариерен път. Тъй като не е част от магистратурата, той е напълно автономен и имунизиран срещу вътрешносистемни зависимости, лобита, атестационен или кариерен натиск. Неговото научно и обществено положение не зависи от конюнктурни политически конфигурации или партийни централи, което е ключово изискване за представител на парламентарната квота в кадровия орган на съдебната власт“, изтъква проф. Митов.
Колегата му проф. Вълчев също се спира на факта, че акад. Русчев е изградил кариерата си изцяло в академичните среди, което на свой ред го освобождава от зависимости в рамките на кариерното израстване, атестирането и вътрешните лобита в съдебната власт.
„Като доказан академичен авторитет и учен от БАН, той притежава пълна институционална и политическа независимост. Проф. Русчев никога не е членувал в политически партии и движения, винаги е демонстрирал пълна дистанцираност от партийни, корпоративни или конюнктурни влияния, не е работил като щатен съветник или правен секретар в органите на висшата държавна власт, не е принадлежал към структурите на ДС и РУМНО. Неговият нравствен и професионален профил осигурява гаранция за безпристрастност и независимост при управлението на съдебната система“, посочва проф. Вълчев.
Що се отнася до професионалните и нравствени качества, деканът на ЮФ на СУ изтъква, че през цялата си кариера акад. Русчев е доказал безупречно поведение, висок морал, почтеност, колегиалност и придържане към най-строгите етични стандарти.
„През десетилетията активна преподавателска, научна и експертна дейност името на проф. Русчев никога не е било въвличано в корупционни скандали, конфликти на интереси или съмнителни назначения. Неговият кариерен и академичен път се развиват изцяло пред очите на правната общност в България. Всеки негов успех – от асистент до академик на БАН – е резултат от публични конкурси, рецензии от колеги и проверяеми научни трудове“, пише проф. Вълчев.
Проф. Георги Митов също отбелязва, че акад. Иван Русчев е изградил безупречно и чисто професионално досие. „Името му никога не е било свързвано с корупционни скандали, конфликти на интереси или етични нарушения. Неговият морал е доказан пред очите на цялата правна общност чрез откритото и честно развитие на академичната му кариера“, казва проф. Митов.
Проф. Екатерина Салкова е завършила специалност „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2006 г. защитава успешно дисертационен труд в Института на държавата и правото и придобива образователна и научна степен „доктор по право“, а тази година е избрана за професор.
Преподавала е в СУ, УНСС, в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Била е Съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека, главен експертен сътрудник в Комисията по правни въпроси в два парламента, експерт в Министерството на правосъдието, юрисконсулт, директор на дирекция „Правна дейност“ в БАН.
Академичната си кариера започва веднага след завършването на университета в Института за държавата и правото при БАН, където защитава докторската си дисертация и последователно преминава през всички научни звания. Дълги години е ръководител на Секцията по наказателноправни науки в ИДП.
Тя е номинирана от Сдружение „Инициатива Единение“ за член на Прокурорската колегия.
Проф. Веселин Вучков е роден на 26 декември 1968 г. Завършва специалност „Право“ в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1994 г.
Първоначално работи като стажант-съдия в Софийския окръжен съд, а след това е следовател в Столичната следствена служба.
По-късно се отдава на научна и преподавателска дейност в Нов български университет, Академията на МВР и в Югозападния университет.
Беше депутат в 42-то и 43-то Народно събрание, а 2014-2015 г. беше и министър на вътрешните работи.
Той е предложен за член на Съдийската колегия от председателя на Съюза на юристите в България Владислав Славов.
Проф. Ганета Минкова е завършила специалност „Право“ в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1985 г.
През 1990 г. придобива научна степен „доктор по право“ и става научен сътрудник в Института на държавата и правото на БАН. От 2013 г. заема академичната длъжност професор.
Работила е като съветник в отдел „Правен“ на Министерския съвет, началник на отдел „Нормативни актове“ в Министерството на финансите, главен секретар на Министерството на външните работи.
Преподавател е в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, УНСС, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Тя е предложена за член на СК на ВСС от доц. Красен Стойчев от Бургаския свободен университет.
Андрей Янкулов и Таня Радуловска са номинирани от седем неправителствени организации – Антикорупционния фонд, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, БХК, Институт за пазарна икономика, Инициатива „Правосъдие за всеки“ и Програма „Достъп до информация“.
Янкулов е предложен за член на Прокурорската колегия на ВСС (виж мотивите тук), а Радуловска – за Съдийската колегия (виж предложението тук).
Андрей Янкулов е адвокат. Преди това над 10 години работи като прокурор в Софийската районна прокуратура и в Софийската градска прокуратура. Напуска съдебната система през 2019 г. През 2014 г. беше назначен за заместник на тогавашния министър на правосъдието Христо Иванов. В служебния кабинет на Андрей Гюров беше министър на правосъдието. Янкулов е роден през 1980 г. Възпитаник е на Немската езикова гимназия и на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Адвокат Таня Радуловска, преди Маринова, е юрист с близо 23 години професионален опит в съдебната власт, адвокатурата, държавната администрация и изпълнителната власт. Повече от 13 години е съдия, включително 11 години в Софийския районен съд. Между 2012 и 2014 г. оглавява Съюза на съдиите в България. След напускането на съдебната система през 2018 г. работи като адвокат, а през 2026 г. е заместник-министър на правосъдието. Има и дългогодишен преподавателски опит.
Останалите номинации са следните:
Съдията от СГС Стою Згуров – номиниран от колегата си Константин Кунчев за член на Съдийската колегия.
Прокурорът от АП-София Емилия Пашалиева-Риажи – предложена от адвокат Любомир Георгиев за член на Прокурорската колегия.
Доскорошният председател на Военно-апелативния съд Румен Петков – сам се номинира за член на СК на ВСС.
Адвокат Анели Чобанова – предложена за член на СК на ВСС от проф. Лъчезар Аврамов.
Адвокат Кети Бозукова – издигната от председателя на СЮБ Владислав Славов за член на ПК на ВСС.
Владислав Славов е отправил още няколко предложения, но за членове на Съдийската колегия – на съдиите Теодора Петрова от ВАС и на Красимира Милачкова от АССГ, която е кандидат за член на ВСС и от професионалната квота, както и на адвокат Емануил Йорданов.
Бившият ръководител на ТК на ВКС Евгений Стайков е предложен от Българската асоциация за европейско право за член на СК на ВСС.
Пенсионираният вече съдия от ВКС Спас Иванчев е номиниран за член на СК на ВСС от Светлозар Сардовски.
Кандидатурата на председателя на САС Даниела Дончева е издигната от Красимир Премянов, председател на Сдружение „Съюз на тракийските дружества в България за член на СК на ВСС.
Съдията от АССГ Деница Митрова е предложена от адвокати и преподаватели също за член на СК на ВСС.
Прокурорът от ВКП Десислава Пиронева, която беше заместник на бившия главен прокурор Иван Гешен, е номинирана от адвокат Гинка Тодорова за член на Прокурорската колегия.
Адвокат Силвия Цанова е предложена за член на СК на ВСС от изпълнителния директор на Фондация „За нашите деца“ Диляна Манева.
Кандидатурата на съдията от СГС Стефан Милев е издигната за член на СК на ВСС от проф. Таня Йосифова.
Адвокат Петър Тренев е номиниран за член на СК на ВСС от зам.-шефката на Българската съдийска организация Албена Момчилова.
Адвокат Цвета Рангелова е номинирана от Движение „Ние жените“ за член на СК на ВСС.
Адвокат Петьо Славов е предложен за член на СК на ВСС от Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“.
Бившият съдия Светлозар Георгиев е номиниран за член на СК на ВСС от Сдружение „Инициатива Единение“.
Още от Закон и ред
Велислав Величков: Очаквам битка на три лобита за членове на ВСС от професионалната квота
По думите на депутата от ПП Цацаров, Гешев и Сарафов ще излъчат свои аватари, които ще се конкурират за място във ВСС
Граждански организации предлагат Андрей Янкулов за член на ВСС от квотата на НС
Магистратът има сериозен практически, управленски и експертен опит в областта на правосъдието, способен да отстоява решения, основани на закона и ясни професионални критерии
САЩ се готвят да извършат първата военна екзекуция от 1961 г. насам
В списъка фигурира името и на Надал Хасан - убил десетки цивилни и беззащитни войници в момент на военно разгръщане