Фабиан Рене Хофман, Center for European Policy Analysis

Има повече от един начин, по който САЩ могат да се оттеглят или да намалят военната си подкрепа за Европа, но крайният риск е един и същ. При един от вероятните сценарии Доналд Тръмп отново поема президентския пост през ноември и още преди да е встъпил в длъжност,

обявява, че член 5 на НАТО няма непременно да предизвика военна намеса на САЩ.

Враговете на Алианса, особено в Кремъл, ще заключат, че американската гаранция за сигурност вече е условна и ненадеждна.

Или пък новият президент на САЩ ще заяви, че просто не може да обещае да постави Европа на първо място. Ще има известна помощ в случай на криза, но военната готовност на американските сили ще бъде приоритизирана в Азия.

Или и двете.

Не можем да знаем как точно ще се развият събитията, но можем с основание да преценим, че нещата във военните отношения между САЩ и Европа се променят.

Политическата и военната предпазливост сега изискват от европейските държави да се подготвят за оттегляне на подкрепата на САЩ за Европа като основен сценарий. Не защото знаем, че това ще се случи, а защото знаем, че може да се случи.

Това е обезпокоително, като се има предвид, че

Русия отново се превърна в екзистенциална заплаха

за европейската сигурност. Въпреки че засега Русия на Путин е съсредоточена върху войната срещу Украйна, има голяма вероятност рано или късно тя да оспори териториалната цялост на НАТО. Тъй като оттеглянето на САЩ от Европа се очертава като вероятен сценарий, а европейските правителства продължават да проявяват нерешителност пред лицето на руските заплахи, вероятността за подобен конфликт само ще се увеличава.

Успешното възпиране на Русия, дори след изтеглянето на САЩ, ще изисква от европейските държави да демонстрират способности и решителност.

По очевидни причини анализаторите са най-загрижени за способностите. Като цяло европейските арсенали изглеждат напълно неподготвени за широкомащабна междудържавна война. Високопоставен британски генерал призна, че армията може да се бори с Русия в най-добрия случай два месеца, докато много други европейски държави, като Италия, Белгия и Испания, все още са далеч от изискването на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана.

Загубата на достъп до американските военни инструменти би навредила, особено в ракетната област, като се има предвид, че европейските държави разчитат до голяма степен на САЩ за осигуряване на

огнева поддръжка на далечни разстояния,

както и на средства за противоракетна отбрана в случай на военни действия с Русия. Към момента и други аспекти, като логистиката, също са силно зависими от САЩ.

Отказът на САЩ обаче би засегнал силно и аспекта на решимостта. Макар че решимостта често се възприема като по-скоро политически фактор, тя е пряко свързана с военните способности. По-вероятно е да проявите решителност, ако сте сигурни, че можете да водите ефективна война, когато нещата се объркат. Ето защо загубата на достъп до военния капацитет на САЩ не само ще подкопае способността ни да се защитаваме, но и допълнително ще промени възприемания баланс на решимостта в полза на Русия.

Липсата на решимост се подсилва допълнително от продължаващото разединение на европейските държави по отношение на степента на подпомагане на Украйна и необходимостта Русия да загуби войната изцяло, което подчертава нежеланието за поемане на риск.

Необходими са спешни действия.

Предвид потенциалното въздействие на втората администрация на Тръмп върху Европа, европейските ръководители трябва да действат. Те трябва

да се надяват на най-доброто, но да се подготвят за най-лошия вариант

- пълно оттегляне на САЩ в рамките на месеци след встъпването в длъжност на екипа на Тръмп. Всеки друг подход би бил безразсъден и несъвместим с основната отговорност на държавните лидери да гарантират сигурността, просперитета и оцеляването на своите нации.

Остава само един вариант: драстично съкращаване на сроковете, в които Европа ще стане независима и боеспособна. Европейските държави не се нуждаят от компетентни и добре екипирани армии до 2030 г. - те се нуждаеха от тях вчера. Това налага много значително увеличаване на разходите за отбрана и значително изграждане на европейската отбранителна индустриална база. Това е ключов елемент от възстановяването на разбирането на Кремъл за европейската решимост.

Вместо многократно да подчертават нежеланието си да поемат рискове в безкрайни дискусии за рисковете от ескалация на войната в Украйна, те трябва ясно

да демонстрират своята непоколебимост и ангажираност,

дори ако това увеличава рисковете за собствената им сигурност. Имайте предвид, че Европа вече е обект на задълбочаваща се руска кампания за саботаж и подривна дейност.

С наближаването на изборите в САЩ през ноември Европа се намира на кръстопът и може да се появи чувство на паника относно бъдещето на Европа. Не от онези паники, които парализират вземащите решения, а от онези, които задействат инстинкта за борба или бягство. Европейците трябва да изберат да се борят, ако наистина са решени да защитят начина си на живот в либерални демократични общества.

Континентът не може да чака до ноември, за да се заеме сериозно. От днес нататък европейските държави разполагат в най-добрия случай с 2 до 3 години, за да възстановят ефективното възпиране спрямо Москва, в противен случай рискуват много. Европейските ръководители трябва да действат по съответния начин. /БГНЕС