В затворения български културен клуб „Ванче Михайлов“ в Република Северна Македония се съхранява не просто архив, а своеобразна съкровищница на българската историческа и литературна памет. Именно тази дейност обаче поставя неговия създател Люпчо Георгиевски в центъра на съдебен и обществен натиск, припомня БНТ.

В Битоля вече тече втора инстанция по делото срещу него – процес, който може да се окаже повратен не само за личната му съдба, но и за правата на хората с българско самосъзнание в страната.

Едно от основните обвинения срещу Георгиевски е, че популяризира идеите на Ванче Михайлов – историческа фигура, чиято оценка и до днес остава силно поляризирана и обременена от наследството на тоталитарните интерпретации от периода след 1944 г.

Самият Георгиевски вижда в делото продължаващ натиск, който може да се проточи с години. Според него съдът има шанс да намали присъдата, но съществува и риск процесът да бъде върнат в изходна позиция – сценарий, който би означавал нови 3–4 години съдебни битки. Ако обаче решението бъде потвърдено, той е готов да търси правата си в Европейския съд по правата на човека.

Паралелно с това срещу него има и второ производство – за фототипно издание на класическата пиеса "Македонска кървава сватба", което засега не е придвижено. По думите му, подобни действия са част от системен натиск, целящ да възпрепятства културната и издателската дейност.

Спорът обхваща дори религиозно-исторически фигури като Йоаким Кърчовски, канонизиран за светец в Македония. Георгиевски твърди, че оригиналните му трудове не се популяризират, а достъпът до тях е ограничен, което според него е опит да се контролира историческият разказ.

Въпреки натиска, той заявява, че ще продължи да издава книги и да работи по нови проекти, включително в сътрудничество с организации от България.

Според Георгиевски основният проблем остава отказът българите да бъдат вписани като държавотворен народ в Конституцията на Република Северна Македония. По думите му това би дало реални гаранции за права и би показало истинския мащаб на българската общност, който според него значително надхвърля официално признаваните числа.

„В 21 век е абсурдно някой да определя какъв трябва да бъде човекът, вместо да приеме какъв е той“, обобщава Георгиевски.

На този фон решението на съда в Битоля се очаква с повишено внимание – не само като юридически акт, а като тест за европейските принципи и правата на идентичност в страната.