Две течения преобладават в Европейския съюз през последните няколко месеца, едното засилва работата по разделянето на Македония и Албания в процеса на присъединяване, а другото вярва, че двете страни трябва да продължат заедно общия път, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус".

ЕС иска или не иска присъединяването на РСМ?

Лидер на опцията за отделяне на Албания от Македония е еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели, който в петък предупреди за втори път от няколко дни, че „ако Македония не постигне компромис с България по исторически въпроси, Албания ще продължи по пътя си към ЕС. „Това, което той каза в Скопие, унгарският еврокомисар ясно повтори вчера в изявление пред обществеността от Брюксел.

„Ако отново имаме трудности със С. Македония, което означава, че няма да успеем да убедим С. Македония и България да намерят взаимно приемливо решение, тогава ще възникне въпросът дали можем да продължим само с Албания. "И ние трябва да разгледаме това", каза Вархели, намеквайки за срещата на върха на ЕС през юни.

От друга страна, австрийският министър за Европа и конституцията Каролине Едстадлер смята, че Македония и Албания трябва да продължат процеса на присъединяване към ЕС заедно, защото според нея разделянето на двете страни в този процес може да бъде рисковано и следователно трябва да бъде предотвратен всякакъв риск.

Независимо от подобни виждания, пряката подкрепа, която България получава в спора с Македония, показва, че ЕС не желае страната да стане член на Съюза и това се демонстрира от недоставянето на ваксини, приемането на неевропейските критерии, наложени от София, както и последните препоръки да не се приемат граждани, които са били ваксинирани с незападни ваксини.

ЕС оставя Македония сама в чакалнята

Повече от очевидно е, че историята за разделянето на двете страни е нова игра, в която основната цел е да се задържи Македония в чакалнята на ЕС с години, с единственото намерение тя да остане в европейската сфера на интереси без активно членство в Съюза и да предотврати влиянието на Русия и Китай в този регион.

Македония е на европейския фронт от 2005 г., когато стана страна кандидатка за членство, след което счупи всички рекорди в очакване на дата за започване на преговори за присъединяване в продължение на 16 години.

„По принцип проблемът, който имаме с България, не е македоно-български, а проблем с ЕС, защото зад него стоят и други държави. Това означава, че ние в страната не правим нещо правилно от години, така че никой не иска да нанесе „вреда на семейството си“. Ние сме злокачествена язва , заради корупция, лоша съдебна система и всякакви други негативни неща,“ казва Синиша Пекевски, анализатор.

Според него евентуалното разделяне на Македония и Албания не оставя страната настрана, а й изпраща съобщение.

„Като ни разделят, те не ни оставят настрана, а ни казват през цялото време, че не искаме да четем тези съобщения. Не го искаме, защото това отговаря на интересите на политическите партии. Проблемът е, че нашите лидери не знаят как да преговарят, не знаят как да се договарят и не знаят как да действат от името на държавата. Те тотално нямат чувство за държавност, принадлежност, достойнство, и национална гордост,“ казва Пекевски.

За него проблемът с България и ЕС не е политически, а има по-дълбоки корени и произтича от македонските вътрешни проблеми и разочарования и затова страната е заседнала в европейската чакалня.

„Те не ни казват директно: „Не Ви искаме“, но постоянно ни поставят някои предизвикателства, които не можем да посрещнем - заключава Пекевски.

Случаят „Македония - ЕС“ като отрицателен пример в учебниците

Според анализатора Благойче Атанасоски случаят "Македония" в европейското досие трябва да бъде проучен в световните университети.

„Ние сме изостанали в чакалнята повече от десетилетие, поради наложения ни и абсурден спор за конституционното ни име от южната съседка, която използва ветото, и когато всичко това се реши чрез плащане на твърде висока цена, се изправяме пред ново вето в продължение на три години и блокади, първо от Франция, а наскоро и от България. Това е характеристика на, меко казано, безпринципна, безвкусна, неевропейска, ако искате, нецивилизована политика към малка нация и държава от тези, които се смятат за най-старите и най-големите демокрации, носители на демокрацията,“ казва Атанасоски.

Според него началото на преговорите на Албания с ЕС и пропускането на Македония е не само поражение за Македония, но голям срам и голямо поражение за самия ЕС.

Директорът на Института за демокрация Марко Трошановски гледа на съобщенията за разделяне на двете страни като на тактически ход от страна на ЕС за оказване на по-голям натиск върху Македония, за да покаже по-голяма гъвкавост в преговорите с България.

„Съобщенията за разделянето на следващата среща на върха са тактически дипломатически натиск върху страната ни за по-голяма гъвкавост в преговорите с България, който, разбира се, не трябва да приемаме. В дългосрочен план обаче този сценарий е по-вероятен и този случай ще повлияе на поддръжката за ЕС вътре в страната, натискът на обществеността за реформи, но и на междуетническите отношения,“ казва Трошановски.

Той добавя, че в момента вероятността за отделяне е много ниска, защото някои членове на ЕС се противопоставят, а някои не са сигурни, че Албания е изпълнила условията.