Дирк Емерих, Дойче веле

На 9 май Русия празнува победата над Хитлер и фашизма. Помня как през 1967 моят баща - тогава дипломат в Москва - заведе мен, малкото момче, на парад на Червения площад, където усетих атмосфера на голяма тържественост. Страната се гордееше с това, че е оцеляла и е успяла да победи във Великата отечествена война.

Баща ми тогава ми обясни и разликата с Германия, където Денят на освобождението от националсоциализма се празнува на 8 май. Тя се дължи на това, че Договорът за безусловната капитулация на хитлеристите е бил подписан в Берлин късно вечерта, когато в Москва вече е бил настъпил следващият ден.

Фактът, че през 1985 президентът на ФРГ Рихард фон Вайцзекер характеризира този ден като "освобождение от нехуманната система на националсоциалистическата тирания", днес е неразделна част от германското самосъзнание. Аз съм се родил само няколко години по-късно, но не зная какво ли би се случило с мен, ако го нямаше онзи 8 май 1945 година.

Русия и Германия изминаха дълъг път на помирение. Един от кулминационните моменти лично за мен се случи през 2015 година - в 70-ата годишнина от победата. Тогава край паметника на незнайния войн в Москва прозвуча германския химн - в присъствието на канцлерката Ангела Меркел. По онова време аз отразявах събитието като медиен кореспондент. През 1967 година подобен сигнал все още щеше да е напълно немислим.

Между историческата памет и войната в Украйна
Откакто започна руската агресия срещу Украйна през февруари 2022 година, 9 май стана съвсем различен ден. Владимир Путин е решил, че Русия отново води екзистенциална битка - но този път срещу НАТО и някакви си предпологаеми "нацисти в Киев". Изчезна общото разбиране за историческото значение на тези майски дни. Кремъл обвинява Германия в "неудържима милитаризация" и използва наративи като "обсадена крепост". Заместник-председателят на Съвета за безопасност на Руската федерация Дмитрий Медведев даже приписва на германския канцлер Мерц някакъв стремеж за "исторически реванш". Вече не се говори за историческата памет, а за тълкуването на войната в Украйна.

Днес германците и руснаците гледат на историята по съвършено различен начин. За Путин 9 май по стара традиция си остава ден за демонстрация на сила. Но през тази година парадът на Червения площад излъчваше сигнал за слабост. Заради опасения от възможни атака на украински дронове не бе показана тежка военна техника, а само прелитащи изтребитили, които оцветиха небето в цветовете на руския флаг.

Независимо от съгласуваното между Москва и Киев примирие, мобилният интернет в столицата на Русия остана блокиран, а мерките за безопасност бяха необичайно строги. Сред населението постепенно си пробива път съзнанието, че нещата далеч не вървят така добре, както твърди Кремъл.

Герхард Шрьодер като посредник?
А на пресконференция, състояла се вечерта на 9 май, прозвучаха и твърде необичайните думи: "Аз мисля, че нещата вървят към своя край, но все пак това е сериозен въпрос", каза руският лидер по повод войната в Украйна. Стана ясно, че ако бъде сключено дългосрочно мирно споразумение, Путин би бил готов да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски. Той добави също така, че би желал в ролята на посредник да влезе бившият германски канцлер Герхард Шрьодер.

Дали Путин търси стратегия за излизане от войната? Дори в руските държавни медии това негово заявление се превърна във водеща новина. Само че, ако разгледаме думите на Путин в контекста на цялата пресконференция, ще видим, че скиптицизмът си остава напълно оправдан. Отговаряйки на други журналистически въпроси, Путин по никакъв начин не демонстрира готовност за компромиси. Да, той може и да иска мир, но все така само при неговите собствени условия.

Путин би могъл да прекрати войната още утре
Може ли в такъв случай Германия сега да влезе в ролята на посредник и то с участието на Герхард Шрьодер, който в последните години предизвика у много германци твърде противоречиви оценки? За подобно нещо би било необходимо и решение, съгласувано на европейско равнище. Върховният представител по външната политика и сигурност на ЕС Кая Калас вече отхвърли тази възможност.

Само Путин си знае дали сега действително се стреми към мирни преговори, след като в продължение на дълги години заблуждаваше, че има готовност за подобно нещо. Един от ключовите изводи обаче си остава непроменен: Путин би могъл да сложи край на войната още утре - трябва просто да спре да я води. 9 май 2026 нямаше много общо с първоначалното значение на тази историческа дата, но може би все пак ще остане в паметта на хората.

***

Дирк Емерих, кореспондент на германските телевизионни канали n-tv и RTL, дълги години е живял и работил в Москва и във Вашингтон. Бил е и кореспондент на n-tv в Сирия, Либия, Афганистан и други страни, обхванати от военни конфликти.