Новата битка за Арктика: Какво представлява стратегическата „Меча пролука“ и защо е толкова важна
Арктика се превръща в нова геополитическа гореща точка. Норвегия предупреждава, че руски контрол над „Мечата пролука“ може да даде на Москва сериозно военно предимство срещу НАТО и да промени баланса на силите в Северния Атлантик
Арктика все по-често се превръща в една от най-важните геополитически арени на XXI век. Топенето на ледовете отваря нови морски маршрути, а огромните природни ресурси под арктическия шелф привличат вниманието на световните сили. На този фон норвежкият министър на отбраната Торе Сандвик отправи предупреждение, че Русия не бива да получава контрол над стратегическия морски коридор, известен като „Мечата пролука“ (Bear Gap), защото това би създало сериозни рискове за сигурността на Северна Европа и НАТО.
Според интервю на Сандвик за британския вестник The Times, цитирано от Al Jazeera, контролът над този арктически проход би позволил на Москва да разполага по-ефективно подводници и съвременни оръжейни системи, включително хиперзвукови ракети, способни да застрашат цели в Норвегия, Дания и дори Великобритания.
Какво представлява „Мечата пролука“?
„Мечата пролука“ е морски коридор с дължина около 650 километра между северния бряг на континентална Норвегия и остров Беър Айлънд – най-южната точка на архипелага Свалбард.
Този сравнително тесен участък свързва Баренцово море с Норвежко море и представлява едно от най-важните направления за придвижване на руски военни кораби и подводници от арктическите им бази към Северния Атлантик.
Значението му се увеличава допълнително от близостта до руския полуостров Кола – район, в който се намират щабът на руския Северен флот и значителна част от морския компонент на руското ядрено възпиране.
Според старшия изследовател Кристиан Атланд от Норвежкия институт за отбранителни изследвания (FFI), цитиран от Al Jazeera, районът играе ролята на „ключова врата“ за морското наблюдение и придвижването на военноморски сили в Далечния север.
Част от руската стратегия „Бастион“
Атланд обяснява, че Москва разглежда района като важен елемент от т.нар. стратегия „Бастион“ – концепция за защита на руските стратегически подводници с балистични ракети в Баренцово море.
Целта е да се създаде защитена зона, в която подводниците да могат да действат относително безопасно, без да бъдат лесно проследявани от силите на НАТО.
Ако Русия успее да наложи доминиращ контрол над „Мечата пролука“, това би могло значително да затрудни достъпа на натовски противолодъчни сили до Баренцово море и да усложни наблюдението на руските стратегически подводници, предупреждава експертът.
Може ли Москва реално да контролира коридора?
Към момента Русия не контролира „Мечата пролука“. Районът е заобиколен от държави-членки на НАТО, а Норвегия остава основният фактор за сигурността там.
Въпреки това през последните години Москва последователно укрепва военното си присъствие в Арктика. Русия модернизира летища, пристанища и военни бази, разширява възможностите на Северния флот и увеличава честотата на военните операции в региона.
Свалбард също остава чувствителна тема. Макар Норвегия да упражнява суверенитет над архипелага, международният договор от 1920 г. позволява на Русия да поддържа икономическа дейност там, което периодично поражда дипломатически напрежения.
НАТО засилва присъствието си на север
Опасенията около руската активност вече водят до конкретни мерки от страна на западните съюзници.
През декември Норвегия обяви закупуването на две нови германски подводници, като официално посочи засилената активност на руските сили в Северния Атлантик като една от основните причини за инвестицията.
В началото на годината Великобритания съобщи, че ще удвои броя на военнослужещите си в Норвегия до 2000 души през следващите три години и ще поеме по-значима роля в арктическите операции на НАТО. Британското министерство на отбраната подчерта, че сигурността в Арктика и Далечния север трябва да бъде укрепена заради нарастващите руски заплахи, съобщава Al Jazeera.
Арктика – следващият голям геополитически сблъсък
Засиленият интерес към региона не се ограничава само до Русия и НАТО. Съединените щати също определят Арктика като зона с нарастващо стратегическо значение.
Темата придоби допълнителна популярност след многократните изявления на американския президент Доналд Тръмп за стратегическото значение на Гренландия. Островът се смята за потенциален източник на редкоземни елементи, критично важни за високите технологии, отбранителната индустрия и енергийния преход.
Миналия месец САЩ, Канада, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция публикуваха съвместна декларация, в която предупреждават, че Арктика бързо се превръща в зона с нарастващо геополитическо значение. Документът посочва едновременно увеличената военна активност на Русия и засиления стратегически интерес на Китай като фактори, изискващи по-тясно сътрудничество между западните държави.
Докато вниманието на света остава насочено към Украйна, Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион, Арктика постепенно се оформя като потенциален център на бъдещи геополитически конфликти.
„Мечата пролука“ може да изглежда като малък участък върху картата на Северния ледовит океан, но за военните стратези тя представлява един от най-важните морски коридори в света. Контролът над него може да окаже влияние върху баланса между Русия и НАТО и да определи как ще изглежда сигурността в Северна Европа през следващите десетилетия.
Още от Свят
Израелски удари в Газа след примирието: загинаха 8 души
Преходът към втората фаза от споразумението е блокиран от месеци. Тя трябваше да включва разоръжаването на Хамас и постепенното изтегляне на израелската армия.
Тръмп под натиск: Камарата на представителите се опитва да ограничи военните му правомощия за Иран
Текстът беше одобрен подкрепата на четирима републиканци, които се присъединиха към демократите, предстой той да бъде разгледан и в Сената, който се контролира от хората на Тръмп
СМО предупрежди за 80% опасност от Ел Ниньо и екстремно време
Ръководителят на Световната метеорологична организация Селест Сауло заяви, че светът трябва да се подготви за Ел Ниньо, което може да „влоши сушите и обилните валежи и да увеличи риска от топлинни вълни както на сушата, така и в океана“