Емили Рухала и Елън Накашима, за „Вашингтон пост“

Френски десантчици, спускащи се в полетата на Естония през май, бяха част от усилена репетиция за това какво ще е необходимо, за да се подсили бойната група, ако страната - и НАТО - бъдат нападнати.

Преди Русия да започне инвазията си в Украйна през миналата година, многонационалните войски, разположени в Прибалтика и Полша, бяха замислени като "защитна линия" - присъствие, достатъчно голямо, за да сигнализира, че всяка агресия ще бъде посрещната с колективен отговор, и достатъчно способно, за да се надява да забави вражеските сили, докато пристигнат подкрепления.

Сега, като част от това, което НАТО обявява за своя "най-голям ремонт" от Студената война насам, Алиансът обяви, че да защитава "всеки сантиметър" от своята територия е негова парадигма от първия ден. Това е замислено като послание към Москва, както и като успокоение за страните, които се опасяват, че ще бъдат оставени да тънат в руска окупация. "Начинът, по който това работи, е да се даде много ясен сигнал на Русия, че сме толкова готови, че дори не си помисляйте за нас", заяви естонският министър-председател Кая Калас в интервю за „Вашингтон пост“.

Поне такава е идеята. Приблизително една година след това, активизираната и разширена НАТО разполага с повече войници в съюзническите страни, които са най-близо до Русия. Тя обучава войски в готовност за по-бързо разполагане в граничните държави. И започва да разполага с тежки оръжия и оборудване, които не могат да се поберат в раницата на парашутист.

И все пак НАТО не се ангажира с постоянни войски на място, което някои държави искаха. А интервютата с повече от дузина висши служители, както и с бивши служители и анализатори, показват, че ремонтът все още има да извърви дълъг път, преди Алиансът да успее да отблъсне Русия, без да загуби и сантиметър територия.

"Да бъдем по-бързи от руснаците, за да стигнем до критично място, е единственият показател, който има значение за ефективното възпиране, а ние все още не можем да го направим", каза пенсионираният генерал-лейтенант от армията на САЩ Бен Ходжис, бивш командир на армията на САЩ в Европа. "Военната мобилност все още е проблем", каза той. "Тя е по-добра, отколкото беше преди пет години, но не това е показателят, който има значение", смята ген. Ходжис.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна НАТО подсили източния си фланг отчасти чрез създаването на бойни групи в още четири държави: България, Унгария, Румъния и Словакия. Към момента има около 10 000 военнослужещи, разпределени в осем бойни групи, в сравнение с 5000 в четири групи през 2021 г., според говорителя на НАТО Оана Лунджеску.

Лунджеску заяви, че съюзниците са изпратили и още десетки кораби и стотици самолети в източната част на алианса - особено важно за балтийските страни, които не разполагат със собствени изтребители. Освен това съюзниците са разположили безпрецедентен брой наземно базирани средства за противовъздушна отбрана, като например ракети "Пейтриът", и кораби, способни да извършват противовъздушна отбрана в морето, добави тя.

Други аспекти на засилената позиция все още се обсъждат

Генералният секретар Йенс Столтенберг заяви преди миналогодишната среща на върха на НАТО, че алиансът ще "засили" бойните групи в източната част на алианса от ниво батальон до ниво бригада - което по думите на Лунджеску обикновено означава преминаване от около 1000 военнослужещи към 3000 или повече. В декларацията от срещата на върха обаче се посочва, че увеличаването на числеността ще се извърши "където и когато е необходимо", което отваря дискусия какво означава "необходимо" на практика.

Макар че предишните опасения за провокиране на Москва с твърде голямо присъствие отминават, някои съюзници твърдят, че по-голямото присъствие не си заслужава разходите и може да ограничи гъвкавостта на НАТО.

Германия например, която ръководи бойната група в Литва, се противопостави на призивите за постоянна бригада там, като заяви, че е по-разумно да се поддържат резервни сили в германски бази. Германските военни изпратиха още 20 войници в Литва като "преден команден елемент" на допълнителна бригада. Още близо 6000 души могат да бъдат там "при необходимост" и "във възможно най-кратък срок", заяви говорител.

Литовски представители контрират, че поради географското положение на страната Русия може да я откъсне бързо, без да има много време за пристигане на подкрепления.

Самият план за бързи подкрепления е в процес на разработване.

Столтенберг влезе в заглавията през юни миналата година със съобщението, че Алиансът привежда в състояние на висока готовност 300 000 войници - в сравнение с 40 000 преди това. Според НАТО в рамките на този нов модел на силите войските ще бъдат предварително разпределени към определени държави, като 100 000 военнослужещи ще може да бъдат разгърнати в рамките на 10 дни, а допълнителни 200 000 - в рамките на 30 дни.

Изглежда, че съобщението изненада някои европейски служители в областта на отбраната и ги накара да се чудят дали и как са преброени техните войски. Представителите на НАТО обясниха, че общият целеви брой все още е концептуален и че е необходимо да се договорят националните ангажименти. "Влакът напусна гарата, преди да бъдат построени релсите", заяви наскоро Томаш Йермалавичус, ръководител на проучвания и научен сътрудник в Международния център за отбрана и сигурност в Естония.

300 000 войници на НАТО с висока степен на готовност? "Концепция", все още не реалност

Обсъждането на предложената нова структура на силите - включително кои войски ще бъдат предварително разпределени да защитават кои държави и какво ниво на готовност ще трябва да поддържат - е включено в дневния ред на срещата на върха на лидерите на НАТО във Вилнюс, столицата на Литва през следващия месец.

Длъжностни лица, наблюдаващи неотдавнашните учения в Естония, заявиха, че съвместното обучение е важно, но по-нататъшната готовност зависи от това кои войски действително ще бъдат разположени за защита в случай на криза:

"Трябва да знаем точно кои ще са тези части, които идват, за да сме оперативно съвместими, да се упражняваме с тях, как ги приемаме, как ги придвижваме, как ги разполагаме", каза генерал Мартин Херем, военен началник на естонските отбранителни сили. "Това прави всичко много бързо. Ако не сте го направили както трябва, това отнема време. Не дни, а седмици."

Естонските военни служители казват, че биха искали да получат повече подробности за това какво може да предизвика разполагането на войски. "Нуждаем се от подкрепления не когато руската агресия започне, а от момента, в който видим първите индикатори и предупреждения", каза Херем.

Естонските служители търсят и конкретни гаранции, че базираната тук многонационална бойна група ще остане на място.

"В момента имаме двустранни споразумения с тези държави и искаме да я включим в плановете на НАТО, така че, знаете, ако една държава реши да изтегли войските си тук, да има някой друг, който да дойде", посочи Калас.

Различия в НАТО за това как да се увеличи присъствието в Източна Европа

Премиерът настоява и други страни да последват примера на Естония и да увеличат военните разходи до 3% от брутния вътрешен продукт през следващата година. Много съюзници обаче все още не изпълняват дори стандарта на НАТО от 2% от БВП. Някои страни, казва Калас, се надяват, че "този проблем ще изчезне и всъщност няма да им се налага да инвестират в отбрана".

Естония и други страни от Централна и Източна Европа виждат заплахата от Русия като реална и екзистенциална.

"Смятам, че Русия е на път към конфликт или война с НАТО", заяви генерал Карел Река, началник на Генералния щаб на Чешката република, в интервю дадено в естонската столица Талин. "Това не означава, че те планират да го направят. НАТО не иска да воюва с Русия, както и Русия не иска да воюва с НАТО. Но това не означава, че това не може да се случи. Имало е много войни, които никой не е планирал да ги има." - допълва той.

Река заяви, че е обезпокоен от надигането на националистически настроения в Русия и обявените от президента Владимир Путин планове за разширяване на армията: "Независимо от това как ще завърши войната" в Украйна, "Русия ще бъде по-враждебна към нас и по-малко предсказуема", смята Река.

Херем отбелязва, че готовността за защита срещу враг като Русия изисква конвенционална военна мощ: "Бомби, но не кибернетични."

Според анализатори, за да осигури надеждно възпиране и отбрана, Европа ще трябва да инвестира във военна логистика. Бен Ходжис, бивш командващ на армията на САЩ в Европа, заяви, че просто няма достатъчно влакови вагони, които да могат да превозват бронирани машини, или достатъчно широки мостове и тунели за нещата от съвременната война.

Предстои да се свърши и дипломатическа работа. Ходжис вижда необходимост от нещо като "военна Шенгенска зона" - подобно на европейската зона за пътуване и търговия без граници, която би позволила на военните конвои на НАТО да "пресичат границите със същата лекота, както камиони с ябълки".

Изграждането на доверие също е от ключово значение, казва Камий Гран, французин, който до миналата година беше помощник-генерален секретар на НАТО по инвестициите в отбраната, а сега е изтъкнат сътрудник по политиките в Европейския съвет за външни отношения.

Несъгласието между Германия и Литва относно числеността на войските "е свързано с политическото и военното доверие", каза той. Литовците се притесняват, че германските подкрепления може да бъдат задържани поради политически забавяния или да се окажат без съответните способности, каза той. "Ето защо литовците настояват толкова силно да попитат: "Тежи ли тяхната дума?"

Лунджеску, говорителят на НАТО, заяви, че този месец германските войски ще тренират подсилване на литовската бойна група до ниво бригада. Усилията на алианса "постигат правилния баланс между по-голямото предно военно присъствие и възможността за бързо изпращане на подкрепления", каза тя. "Не трябва да има недоразумения относно волята и способността на НАТО да защити всеки съюзник."

Естонските официални лица казват, че вярват, че НАТО ще им се притече на помощ и че алиансът в крайна сметка ще надделее във всеки конфликт с Русия.

"Напълно съм сигурен, че ако Русия действа, то НАТО ще победи", каза Херем. "Ако обаче погледнете картата, тогава каква част от Естония и за колко време ще трябва да я отстъпим като територия?" - пита той.

"Ще има книги за това как малката, героична Украйна се е защитавала срещу Русия и е успяла. Ако се задълбочите и погледнете какво са загубили, това е трагедия. За да избегнем това, трябва да сме много по-подготвени, отколкото сме днес." - подчертава Херем. /БГНЕС