ГЕРБ получи лека преднина, докато страната остава политически разделена в рамките на пет избора в рамките на две години, пише агенция "Франс прес".

Резултатите от вота в неделя означават, че политическата безизходица вероятно ще продължи в държавата - членка на ЕС, която е дълбоко разделена заради руската инвазия в Украйна.

Според Централната избирателна комисия при преброени почти всички гласове консервативната ГЕРБ събира около 26,5 % от гласовете, изпреварвайки с малко 24,9 % реформаторската либерална коалиция ПП/ДБ.

Проруските ултранационалисти от "Възраждане" се класираха на трето място с 14,3 процента, което е повече от около 10 процента, получени на последния вот през октомври.

Три други партии също преминаха прага от 4,0 процента, за да влязат в 240-местния законодателен орган.

Анализаторите оценяват, че шансовете на консервативната ГЕРБ да намери партньори, които да управляват балканската държава в коалиция, са малки.

Класиралата се на второ място ПП/ДБ, водена от завършилия в Харвард предприемач Кирил Петков, обвини дългогодишния лидер на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов в корупция.

През 2020 г. България беше разтърсена от масови антикорупционни протести, които доведоха до края на десетилетието на Борисов на власт и поставиха началото на спиралата на изборите.

Петков управлява за кратко като премиер през 2022 г., но коалицията му се разпада заради разногласия относно подкрепата за Украйна.

Липсата на перспективи за кабинет ще означава по-нататъшно управление от временни кабинети, назначени от проруския президент Румен Радев, който категорично се противопоставя на изпращането на оръжия и боеприпаси на Украйна, пише БГНЕС