"Днес на заседание на парламентарната група на ЕНП в Брюксел се проведе обмяна на мнения с председателя на партията Доналд Туск, основател на политическата партия Гражданска платформа и неин председател (2003 – 2014), министър-председател на Полша (2007 – 2014) и председател на Европейския съвет (2014 - 2019). Засягайки широк кръг въпроси и основно за ситуацията в Беларус, отношенията с Великобритания след Брекзит и др. г-н Туск обърна внимание и на ситуацията в България като подчерта, че ЕНП е необходимо да прояви солидарност с „нашите приятели“ от ПП ГЕРБ, защото основното за ЕНП е солидарността. Даде се възможност за изказвания." Това написа на страницата си във Фейсбук българският евродепутат от СДС Алексендър Йорданов.

"Но от дебата отсъстваше Радан Кънев - единственият, който в ЕНП би изразил различно мнение. Отсъствието му е обяснимо с факта, че инициативата, която предприе за дебат в европарламента по „политическата криза в България“ бе подкрепена само от противници на ЕНП - социалисти, зелени,  крайно леви и ляволиберали. С което практически свали маската, която си бе наложил на „десен политик“. Вероятно се чувства гузен. 

"Изказалите се депутати от ЕНП единодушно подкрепиха тезата за солидарност с управляващата в България партия. И подчертаха, че редовните избори са мястото, където гражданите трябва да покажат своите политически предпочитания. От българските депутати се изказаха д-р Андрей Ковачев, Асим Адемов и моя милост. 
Тук споделям казаното от мен. То бе малко дълго, но депутатите от други държави имат нужда от обективна информация. Затова и слушаха с голямо внимание", коментира още Йорданов, който публикува пълния текст на направеното от него изказване: 

" Уважаеми г-н председател Туск,
 драги Манфред, 
 уважаеми колеги
Нормално е граждани да протестират. Това доказва, че в България има действаща демокрация. Но трябва да си отговорим поне на три въпроса:

Първият е, кои са организаторите у нас на протестите, защото е явно, че не става дума за спонтанен граждански протест по повод например на това да се носят или не  маските по време на пандемията от Ковид-19. 

Вторият е каква е целта на организаторите. 

Третият  - спазено ли е върховенството на закона при протестите. 

Отговорът на първия въпрос е, че протестите са организирани от извънпарламентарни партии и подкрепени активно от парламентарната Българска социалистическа партия, бивша комунистическа. Много от изявените лица организатори и участници в тях са от известни комунистически фамилии, а други са били и агенти и сътрудници на бившите комунистически тайни служби. 

Протестите се подкрепят от проруския президент Румен Радев. Кандидатурата му за този пост е била консултирана с генерала от руското външно разузнаване Леонид Решетников, на който българското правителство миналата година наложи 10 годишна забрана за влизане в страната, заради заплаха за националната сигурност. Президентът не само подкрепя протестите, но отправя и директни призиви за сваляне на правителството и за оставка на главния прокурор. Така той нарушава основни текстове на конституцията, според която би трябвало да бъде обединител, а не разединител на нацията. Действията му през целия мандат и особено през последните месеци, се вписват органично в руската хибридна война срещу България. Неговата агресивна атака срещу правителството започна след като то подписа договор със САЩ за закупуване на американските изтребители Ф-16, с които да бъдат заменени руските изтребители МИГ, изгони от страната руски шпионин и влиятелен руски бизнесмен, и започна разследване за изтичане на секретна информация от президенството, както и за осъществяване на „търговия с влияние“ на президентски съветници. 

Веднага след избирането на г-н Радев за президент споменатият генерал от руското разузнаване направи изявление, че той ще изиграе „забележителна роля“ за излизането на България от ЕС и НАТО. Днешните действия на президента са доказателство, че този план е в действие. И е позорно, че политици, които у нас се представят за десни са част - съзнателно или не, от този сценарий. Ако е съзнателно е много лошо, а ако е несъзнателно е просто глупаво.
Европейската комисия е наясно с успехите на правителството - икономическа и финансова стабилност, успешни решения в социалната сфера, довели до реално повишаване на доходите във всички сфери. Българското председателство на Съвета на ЕС бе оценено като успешно. Страната ни бе приета в т.нар. чакалня на Еврозоната и на банковия съюз. Правителството въведе своевременно необходимите предпазни и извънредни мерки срещу пандемията от Ковид-19 и България избегна първият най-жесток удар на пандемията.    

Протестът в България се подкрепя от избягали в чужбина от правосъдието знакови лица на организираната престъпност. Едно от тях се укрива в Дубай и има множество  повдигнати обвинения, което означава, че трябва да бъде изправено пред съда. При законен обиск в дома му бяха открити над 5 000 нерегистрани антични предмети, чиято несъмнено висока стойност в момента се уточнява. Той постоянно отправя в социалите мрежи призиви за засилване на протестната агресия, защото нямало революция без кръв.  Известен бивш банкер, подкрепящ също организаторите на протеста, се укрива от правосъдието в съседна Сърбия, чиято проруска политика не подлежи на съмнение. 

Протестът се подкрепя и от медии, чиито собственици са бивши агенти на Държавна сигурност или свързани с руски олигарси, както и от журналисти и дори дипломати, също с принадлежност към ДС. 

За първи път от началото на демокрацията българската прокуратура предприе решителни и системни действия срещу организираната престъпност. Затова и протестът започна с атака срещу новия главен прокурор. Редица „честни бизнесмени“, забогатели по магичен начин за кратко време, основателно се притесняват, че започналите дела срещу тях няма да бъдат безрезултатни. Затова също подкрепят протестите. Склонен съм да ги разбера. 
  Въпросът защо и партията ДСБ, на която колегата Радан Кънев бе неуспешен председател, с вина за оставането й извън парламента на миналите парламентарни избори, участва в тези протести има отговор. Защото тази партия е в коалиция с партии противници на нашето дясно политическо семейство - Зелените и ляволибералната "Да, България".  

 Сред организаторите на протеста е и известен създател на сайтове за фалшиви новини и разпространение на дезинформация. Основният език на протестите е езикът на омразата.

 Видни интелектуалци, университетски професори, известни публични личности  - режисьори, политици с опит, участвали активно в демократичните промени през 90-те години и политолози са подложени на постоянни заплахи от страна на протестиращите, които си позволиха да атакуват дори световно известната певица Райна Кабаиванска, само защото тя изрази недоумението си от поведението на президента. 

 Моят отговор на втория въпрос - за целта, е, че в България е в ход не протест, а както организаторите го наричат „въстание“. Уважаеми колеги, това е опит за държавен преврат с участието на президента на страната.

 Отговор на третия въпрос е, че организаторите на протеста не спазват закона и провеждат своите публични демонстрации без необходимото разрешение. Сам по себе си този факт ги поставя в недемократична позиция. Седмици наред те блокираха незаконно ключови пътни кръстовища в столицата, издигнаха върху тях палаткови лагери, възпрепятстваха придвижването и нормалния живот на гражданите, нападаха недоволни от незаконното им поведение граждани, включително и жени. 

 Символи на протестиращите станаха говорещите за незаконна саморазправа черни ковчези и чували, както и издигнатите бесилки по електрическите стълбове. Постоянно от участници в протестите се отправят призиви за смърт. Организаторите призоваха и за масово участие в т.нар. от тях „Велико народно септемврийско въстание“. То се проведе без успех на 2 септември, когато бе направен опит за атака срещу парламента - символ на демокрацията. Утре се очаква ново „народно въстание“. Но къде в демократична Европа гражданските протести се наричат въстания? 

 Преди няколко дни организаторите на протеста обявиха, че след успеха на „въстанието“ ще организират "Народен съд". Такъв е бил организиран в България след окупацията на страната от съветската армия през септември 1944 г. Той е бил орган на комунистическия терор. Близо 3 000 души са осъдени на смърт - елит на българската нация. Други десетки хиляди са хвърлени в комунистическите концлагери. Но днешните „протестиращи“ използват именно тази символика и асоциация. А може би това е разбирането им за „върховенство на закона“? 

 В България няма граждански протест, а опит за държавен преврат чрез „въстание“ инспирирано от Москва. То има лявоекстремистки характер. Темата корупция е само параван за истинските цели на организаторите на въстанието - дестабилизацията на страната и задържането й в руската зона на влияние, която е именно зоната на корупцията и на мафията. 

 Правителството предложи решение на кризата - провеждане на избори за Велико народно събрание, което да приеме нова конституция, която да отстрани недостатъците на настоящата, които са известни още от момента на приемането й през 1991 г. Така се дава възможност следващият парламент - Великото народно събрание, да се превърне в парламент на реформите. Нещо повече, премиерът заяви, че е готов да подаде оставка веднага след като парламентът гласува за свикване на Велико народно събрание. 

До датата на редовните избори остава половин година. Време, което е предостатъчно партиите да мобилизират своите избиратели и да постигнат желания от тях резултат. Но целта на „въстаниците“ е проруският президент да състави служебно правителство, което да проведе предсрочни избори. Конституцията предвижда такива избори и служебно правителство само в краен случай, т.е. само след като парламентът след три опита не може да състави правителство. Следователно тази амбиция е абсолютно безмислена, освен ако няма скрит замисъл - установяване на президентска диктатура при разпуснат парламент. Президентът неистово желае да поеме управлението на страната, включително и с помощта на „въстание“.  Впрочем, една от последните прояви на „въстаниците“ бе поругаването, чрез боядисване с червена боя и замерване с яйца, на две столични християнски църкви, едната от които съществува от XI век.  

В заключение, обръщам внимание, че в ЕС върховенство на закона не се постига с „въстание“ или революция. Така се постигаше „върховенство на закона“ само в Съветския съюз. Затова и призовавам всички колеги да осъдят метежа срещу демокрацията в България и срещу демократично избраните институции. Ние трябва да  изразим сериозно безпокойство от опитите за дестабилизация на страната. Защото т.нар. въстание не е мирно средство за постигане на демократична цел. Протестите в България нямат нищо общо със защитата на граждански права и свободи и с демократичните европейски ценности. Той е война срещу върховенството на закона и демократичната държава."