На 17 декември преди една година на официалния сайт на руското министерство на външните работи бяха публикувани два документа: Договор между Руската федерация и Съединените щати за сигурност и Споразумение за мерките за гарантиране на сигурността на Руската федерация и държавите членки на Организацията на Северноатлантическия договор. Ден по-рано проектът за двустранен договор беше предаден на американския посланик в Москва, а проектът за многостранно споразумение - изпратен в столиците на всички натовски държави.

Двата документа отразяват виждането на Русия за новата, по-справедлива и не толкова натоцентрична, архитектура за сигурност в Европа. В ултимативна форма Москва настоя да спре разширяването на НАТО на изток, военната инфраструктура на Алианса да се изтегли на позициите от 1997 година и в близост до руските граници да не се разполагат оръжия, които застрашават сигурността й. 

Година по-късно натовските войски на източния фланг са десетократно повече, Швеция и Финландия са на прага на членството в Алианса, а Русия води кръвопролитна война с в Украйна неясен изход. Руският президент Владимир Путин дава да се разбере, че няма намерение да се отказва от плановете си. "Задължително ще постигнем поставените цели. (...) Вече изминахме този път с Крим и Севастопол и знаем какво трябва да направим", обясни той тази седмица. И обеща на сънародниците си намаляване на бедността и неравенството, ръст на заплатите, нови работни места, увеличаване на раждаемостта и на продължителността на живота. Според следващия ни събеседник Путин ще продължи да воюва в Украйна и догодина. Защото руските елити остават зависими и послушни, засега няма изгледи недоволството от военната мобилизация да се трансформира в масови протести, опозиционните политици са или в затвора, или в чужбина, а репресивната машина работи на пълни обороти. 

"Струва ми се, че инерционният сценарий е най-вероятен. Путин няма да спре войната. Мисля, че ще има опити за активизиране на сухопътните бойни действия. Ракетните атаки навярно също ще останат инструмент за натиск над Украйна. През следващата година вероятно Путин трябва да започне кандидатпрезидентската си кампания. Във всеки случай през есента на 2023 г. вече трябва да формулира някакви послания към обществото. Въпреки това се създава усещането, че той не бърза, смята, че всичко се развива относително благоприятно и може да продължава да прави това, което е правил досега. Струва ми се, че в неговата психология вече са настъпили необратими изменения, в смисъл че не слуша никакви алтернативни гледни точки и не възнамерява да се оправдава по никакъв начин за действията си по отношение на вътрешната опозиция и на Украйна. Той, неговото обкръжение и неговите пропагандисти отдавна са загубили всякакво чувство за срам. Никой не се притеснява в прав текст да оправдава ракетните атаки и да говори за териториалните придобивки. Естествено, това го нямаше в началото на специалната операция". Това заяви известният руски политически наблюдател и бивш ръководител на програмата "Вътрешна политика и политическия институции" на Московския център "Карнеги" Андрей Колесников пред БНР.

"Елитите са с вързани ръце и напълно зависими. Може да го ненавиждат до дъното на душата си, но няма къде да ходят. Те продължават да се с него и да му служат. Средното равнище бюрократи служат така, както биха служили на всеки началник. Висшата бюрокрация не знае как да се държи и затова остава лоялна към Путин. Появяват се играчи, които усилиха позициите си тази година като основателя на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин и чеченския лидер Рамзан Кадиров. Навярно Путин все пак ги контролира по някакъв начин и те няма да станат самостоятелни фигури. В противен случай биха застрашили политическата стабилност около Путин", каза още Колесников. 

"Всъщност, когато дойде беда като мобилизацията, недоволството се проявява не под формата на протести, а като опит проблемът да бъде решен на практика: да избегнеш мобилизацията, да заминеш, да се скриеш, да докажеш, че не полежиш на мобилизация и т.н. Видяхме, че всички протести по този повод бяха ограничени. Исканията се свеждаха до по-добро материално обезпечаване на мобилизираните. Когато се появят, например, искания за категоричен отказ от ядрена война и за мирни преговори, то такава организация се подлага на преследване. Всяка неформална политическа активност ще се неутрализира. Гражданското общество тук се назначава от Путин. Съветът по правата на човека и всякакви майки и съпруги се филтрират - ковид тестове, политически тестове и т.н. В този смисъл системата не се нуждае от никаква опозиция и от никакви заигравания с гражданското общество. Мисля, че недоволството няма да прерасне в протести. Това е политически невъзможно. То може да се трупа и да създаде в бъдеще проблеми на Путин, когато възникнат някакви предпоставки за това. Путин не позволява на системата да се отпусне, защото предполага, че латентното недоволство може да се трансформира в открит протест. По неочаквани поводи и не задължително поради някакви глобални политически причини. Това може да бъде регионален протест. Изблиците могат да бъдат случайни, както беше в Хабаровск, в Архангелск и в Екатеринбург. И тук обаче се наблюдава инерция. Всичко върви някак вяло, апатично и равнодушно. Равнодушието е това, което поддържа този режим от дълги години. Мисля, че то ще доминира и през следващата година. Репресиите на вътрешния фронт ще продължат по инерция. Чуждестранни агенти, дискредитиране на армията, сплашване на онези, които все още се осмеляват да говорят... Продължаване на блокирането на различни сайтове и медии... Всичко това ще го има. Ще има ли съдебни процеси като този срещу опозиционера Иля Яшин? Зависи от това кого ще назначат за виновен за пореден път и доколко ярка ще бъде тази личност. В Русия почти не останаха ярки личности, които да не са в затвора или срещу които да не се води наказателно дело като срещу бившия кмет на Екатеринбург Евгений Ройзман например. Останалите ярки личности са в чужбина. Разбира се, процесите срещу Горинов, Карамурза и Яшин целят да сплашат обществото и опозицията и да демонстрират на всички, че държавата е настроена много решително", коментира анализаторът.