„Културно-историческият туризъм е ключов за утвърждаването на България като целогодишна дестинация, посочи министърът на туризма
15% е ръстът при българските туристи у нас в сравнение с миналата година. Това увеличение компенсира спада при чужденците от някои пазари“, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова във Велико Търново.
Тя обясни и че се наблюдава ръст при чужденците, които идват в България с цел културно-исторически туризъм.
„За миналата година туристите, посетили страната ни заради културно-исторически интерес, са 20 на сто от общия брой. През 2018 г. отчетохме близо 9,3 млн. чуждестранни туристи. За т.г. от януари до юли те са над 5,1 млн., като около 25 на сто от тях са декларирали като цел културно-исторически туризъм или комбинирано ползване на морски и летен с него“, поясни министърът. По думите ѝ все повече българи пътуват и към вътрешността на страната.
„Културно-историческият туризъм е ключов в програмата ни за утвърждаване на България като целогодишна дестинация. В тази посока работим активно, откакто създадохме 8-те културно-исторически дестинации преди четири години. След тяхното формиране всички включени обекти бележат ръст на посещенията, някои със 100 процента“, посочи още Ангелкова.
Тя подчерта и че Културно-историческият туризъм е движещ фактор и за българската икономика. И даде като добър пример именно Велико Търново.
„Старата столица е изключително добър пример за това и много позната като маршрут. Голяма част от международните туристи, както и пасажерите от круизите по Дунав, включват В. Търново в съпътстващите си маршрути именно заради богатото му културно-историческо наследство“, заяви Ангелкова.
Министърът съобщи също, че в момента се финализира специална подстратегия за културно-историческия туризъм в рамките на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2030 г., която бе актуализирана преди две години. Тази подстратегия е с план за действие и финансиране към него и до края на годината ще бъде завършена, а в момента тече обществено обсъждане.
Фактор
15% е ръстът при българските туристи у нас в сравнение с миналата година. Това увеличение компенсира спада при чужденците от някои пазари“, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова във Велико Търново.
Тя обясни и че се наблюдава ръст при чужденците, които идват в България с цел културно-исторически туризъм.
„За миналата година туристите, посетили страната ни заради културно-исторически интерес, са 20 на сто от общия брой. През 2018 г. отчетохме близо 9,3 млн. чуждестранни туристи. За т.г. от януари до юли те са над 5,1 млн., като около 25 на сто от тях са декларирали като цел културно-исторически туризъм или комбинирано ползване на морски и летен с него“, поясни министърът. По думите ѝ все повече българи пътуват и към вътрешността на страната.
„Културно-историческият туризъм е ключов в програмата ни за утвърждаване на България като целогодишна дестинация. В тази посока работим активно, откакто създадохме 8-те културно-исторически дестинации преди четири години. След тяхното формиране всички включени обекти бележат ръст на посещенията, някои със 100 процента“, посочи още Ангелкова.
Тя подчерта и че Културно-историческият туризъм е движещ фактор и за българската икономика. И даде като добър пример именно Велико Търново.
„Старата столица е изключително добър пример за това и много позната като маршрут. Голяма част от международните туристи, както и пасажерите от круизите по Дунав, включват В. Търново в съпътстващите си маршрути именно заради богатото му културно-историческо наследство“, заяви Ангелкова.
Министърът съобщи също, че в момента се финализира специална подстратегия за културно-историческия туризъм в рамките на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2030 г., която бе актуализирана преди две години. Тази подстратегия е с план за действие и финансиране към него и до края на годината ще бъде завършена, а в момента тече обществено обсъждане.
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика