„Културно-историческият туризъм е ключов за утвърждаването на България като целогодишна дестинация, посочи министърът на туризма
15% е ръстът при българските туристи у нас в сравнение с миналата година. Това увеличение компенсира спада при чужденците от някои пазари“, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова във Велико Търново.
Тя обясни и че се наблюдава ръст при чужденците, които идват в България с цел културно-исторически туризъм.
„За миналата година туристите, посетили страната ни заради културно-исторически интерес, са 20 на сто от общия брой. През 2018 г. отчетохме близо 9,3 млн. чуждестранни туристи. За т.г. от януари до юли те са над 5,1 млн., като около 25 на сто от тях са декларирали като цел културно-исторически туризъм или комбинирано ползване на морски и летен с него“, поясни министърът. По думите ѝ все повече българи пътуват и към вътрешността на страната.
„Културно-историческият туризъм е ключов в програмата ни за утвърждаване на България като целогодишна дестинация. В тази посока работим активно, откакто създадохме 8-те културно-исторически дестинации преди четири години. След тяхното формиране всички включени обекти бележат ръст на посещенията, някои със 100 процента“, посочи още Ангелкова.
Тя подчерта и че Културно-историческият туризъм е движещ фактор и за българската икономика. И даде като добър пример именно Велико Търново.
„Старата столица е изключително добър пример за това и много позната като маршрут. Голяма част от международните туристи, както и пасажерите от круизите по Дунав, включват В. Търново в съпътстващите си маршрути именно заради богатото му културно-историческо наследство“, заяви Ангелкова.
Министърът съобщи също, че в момента се финализира специална подстратегия за културно-историческия туризъм в рамките на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2030 г., която бе актуализирана преди две години. Тази подстратегия е с план за действие и финансиране към него и до края на годината ще бъде завършена, а в момента тече обществено обсъждане.
Фактор
15% е ръстът при българските туристи у нас в сравнение с миналата година. Това увеличение компенсира спада при чужденците от някои пазари“, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова във Велико Търново.
Тя обясни и че се наблюдава ръст при чужденците, които идват в България с цел културно-исторически туризъм.
„За миналата година туристите, посетили страната ни заради културно-исторически интерес, са 20 на сто от общия брой. През 2018 г. отчетохме близо 9,3 млн. чуждестранни туристи. За т.г. от януари до юли те са над 5,1 млн., като около 25 на сто от тях са декларирали като цел културно-исторически туризъм или комбинирано ползване на морски и летен с него“, поясни министърът. По думите ѝ все повече българи пътуват и към вътрешността на страната.
„Културно-историческият туризъм е ключов в програмата ни за утвърждаване на България като целогодишна дестинация. В тази посока работим активно, откакто създадохме 8-те културно-исторически дестинации преди четири години. След тяхното формиране всички включени обекти бележат ръст на посещенията, някои със 100 процента“, посочи още Ангелкова.
Тя подчерта и че Културно-историческият туризъм е движещ фактор и за българската икономика. И даде като добър пример именно Велико Търново.
„Старата столица е изключително добър пример за това и много позната като маршрут. Голяма част от международните туристи, както и пасажерите от круизите по Дунав, включват В. Търново в съпътстващите си маршрути именно заради богатото му културно-историческо наследство“, заяви Ангелкова.
Министърът съобщи също, че в момента се финализира специална подстратегия за културно-историческия туризъм в рамките на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2030 г., която бе актуализирана преди две години. Тази подстратегия е с план за действие и финансиране към него и до края на годината ще бъде завършена, а в момента тече обществено обсъждане.
Още от България
Майор Олексий Хетман: Искат да предадат полските МиГ-29 на Русия чрез България
„Знаем, че настоящото ръководство на България си сътрудничи активно с Руската федерация", казва ветеранът от руско-украинската война
Най-сериозно увеличение в България е отчетено при дизеловото гориво
Метанът също е поскъпнал. Средната му цена се е повишила с 0,02 евро за килограм, или с 1,6 на сто - от 1,25 евро на 1,27 евро за килограм, сочат данните на платформата.
Владимир Малинов е отстранен от поста изпълнителен директор на "Булгартрансгаз“
Мястото ще бъде заето от Кирил Равначки, който бе начело на държавния газов оператор, докато Малинов беше министър. Сменени са и други членове на Управителния съвет.