По такъв начин сме обърнати като общество само назад, че вървим към бъдещето с гърба си. Вървим напред с гръб, правим крачки назад към бъдещето. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Анри Кулев – художник, илюстратор и режисьор.

Разговорът за политиката е чудовищно огромен и затова проф. Кулев стои по-скоро на брега – на езерото, както сам го описа: зъзнещ, потапя единия пръст на крака да провери колко е студено в една непозната и чужда за него материя, която е ужасно изглеждаща отстрани.

„Това, което се случва в момента не е обект на изкуството, то е обект на някаква злобна комедия, и би трябвало сигурно Борат да се заеме с тази работа около националното събрание. Така че, аз не искам да се докосвам до тези мръсни води, независимо от каква гледна точка се отнася. Говоря за Народното събрание и за тези прословути депутати и за цялата тази безумна система, и за цялата тази огромна армия от желаещи разпределители, които да разпределят за бедния народ надолу, да свалят парите, които пристигат от някъде и те да ги преразпределят по сектори. И да твърдят, че те са великите хора в една държава, те са интелектуалният елит на нацията, която може да определи бъдещето в следващите години. На мен ми е неприятно и противно да гледам това, което се случва”, заяви Анри Кулев.

Макар и на брега, проф. Кулев не оставя личната си и гражданска позиция встрани. Той я изразява чрез инструментите на сферата, в която е добър – с рисунките, филмите. Освен в киното и в театъра, трибуна намира в един от големите всекидневници, където всеки понеделник помества своя социално-ангажирана рисунка, иронизираща ситуацията в обществено-политическия живот.

„Карикатурата или сатиричната рисунка е една много интелектуална и много високохудожествена работа. Тя е по-скоро един интелектуален вариант на играта „Открий 8 разлики между двете картинки”, само че от една страна стои рисунката на автора, а от другата стои целият духовен потенциал на зрителя, който съобразно неговата възможност, социален статус, лично преживяване, собствена история, разглежда картинката и вътрешно в себе си открива несъответствието на тези грешки. Колкото по-забавно и колкото по-внезапно е откриването на тези „открий разликите”, толкова по-интересно е предполагам за зрителите”, посочи той.

„Епохата на преразпределитеите. По всичко личи, че сме в тази епоха. Аз виждам тази неистова борба за власт, която винаги я е имало, разбира се, но тези позиции на преразпределящи хора в обществото – хора, които за 5 години не полагат усилие да работят върху диалекта си, да се променят поне за секунда. Хора, които изведнъж коват законите на тази страна, но те много бързо, изведнъж – и това сигурно е въпрос на характер и на някакво вътрешно тяхно устройство – изведнъж много бързо се научват на всички хватки и процедури, на всички малки номерца, които могат да въртят, да играят. Те са много бързо пренастройващи се пъзели, които правят непрекъснато една и кой знае защо крива картина. Кой знае защо? Много добре знаят защо, защото открай време в човечеството финансовият натиск и парите са деформирали хората и те продължават да ги деформират със страшна сила. И това безсмислено нещо като „повишете им заплатите на тези хора, защото тогава няма да крадат” – е пълна безсмислица, защото колкото по-високи заплатите, толкова по-големи кражби”, коментира Анри Кулев и продължи:

„Не виждам надежда, до такава степен нещата са изтървани”.

Въпросът за национална кауза около, която може да се обединим той препрати към други хора. „Аз няма да формулирам националната кауза, би трябвало да има, ето същите тези политици нека да се съберат и да формулират националната кауза. Според мен националната кауза, ако трябва иронично да кажа нещо е точно обратното на „Съединението прави силата”. Ние сме в момента на някакъв полуразпад, сигурно национален, като всеки мрази другия и всеки опитва да съобщи, че този, който е казал нещо е от позиция на някакви си неизвестни сили. Дали е той заровен в миналото и носталгично обърнат към тоя прословут социализъм, който вече дъвчем толкова години и няма да има спиране, дали е някакъв там – какъв беше – на Държана сигурност, дали е това… непрекъснато се рови. Няма поглед напред има поглед назад, той дори не е встрани, той е само назад. Да го кажем по-смешно – по такъв начин сме обърнати като общество само назад, че вървим към бъдещето с гърба си. Ние вървим напред с гръб, ние правим крачки назад към бъдещето. Навсякъде, примерите са пълни”.

В едно обаче проф. Кулев е абсолютно категоричен за едно общество културата не може да бъде цел, за едно общество културата е голямото задължение. Тя е база и възможности.

Загърбваме политиката и връщаме Анри Кулев към съществения разговор, а там той е най-добър. След мюзикъла „Лили и вълшебното бисерче” – спектакъл за деца и възрастни по приказката на Валери Петров „Пук” и 2D анимационния филм, върви работата по нов филм по приказката „Меко казано”. Той е пълнометражен, 3D, с много ефектни сцени и трябва да бъде готов до края на годината.

„Така на крилата на онази първа продукция продължихме следващата приказка „Меко казано”, като променихме изцяло принципа на реализация. Подведени от високите технологии на компютрите, децата от години вече гледат 3D само и затова решихме, че този филм ще бъде само 3D и го направихме такъв”, посочи той.

Професорът не скри, че както всичко в България трудностите са навсякъде, започвайки през кандидатстването и финансирането през Националния филмов център. „В Европа средните бюджетите на един такъв филм започват от 2 млн. евро нагоре, а филмовият център отпусна по малко от 40% върху общият бюджет, което е 500 000 лв. Националната телевизия участва също финансово, но и двете институции заедно не правят и половината от бюджета, до такава степен нещата са малки и никакви в България”, заяви той. Анри Кулев увери, че това не са суми, които влизат в джобовете на продуцентите, на режисьорите, на артистите.

„Преди известно време, приемайки поправки в Закона за киното се развихри една бих я нарекъл – отвратителна антибългарска и антикинаджийска кампания, където хора, които са извън професията, и бих казал извън морала, обясниха как продуцентите в България крадат, как се правят много лоши филми с много големи пари. И всичко това е една отвратителна, идеологична, бих го нарекъл – една идеология, една много лоша стъпка. Това всичко мина през Народното събрание, прие се един куц закон, сега ще се приеме един куц правилник, разбира се, защото то е облагодетелстване определени хора, извън европейските традиции, извън европейските практики, но това са неща, които вече малко занимават хората, защото във всеки един момент ситуацията е някаква – веднъж е агресивна, веднъж е спокойна, но когато общият похлупак и политическата обстановка в страната захлупи всичко, изведнъж „малките” проблеми на киното или пък на радиото, или на телевизията изчезват и остават да страдат само авторите”, заяви той.

Работата по "Меко казано" е почти на финал. Вече е завършена анимацията, композиторът Любо Денев е написал много от песните на филма, има повече от 10-15 песни в стила на Валери Петров. "Те са прекрасни, детски, смешни", подчерта Анри Кулев. Той припомни, че сюжетът е едно неизпратено писмо, в което се крие една неизречена лъжа. "Но тъй като в добрия и прекрасен приказен стил на Валери се казва, че трябва да се внимава, защото на този свят има непоправими неща, например – петна по килима, или лъжи като тази, за това е по-добре да не бъдат изричани, да не бъдат правени. И тук отново се връщам към предишния въпрос. тази работа с лъжите трябва да бъде специално прожектирана в Народното събрание този филм, за да се знае, че от малки деца не бива да лъжат и не бива да лъжат хората, и че тази работа не става с процедурни хватки, а става с истината, каквото и да значи това от времето на Пилат насам тази работа с истината е сложна", заяви Анри Кулев.