„Президентът е с вързани ръце. Той трябва да избере един измежду тези кандидати”. Така бившият правосъден министър Антон Станков коментира пред Нова телевизия избора на президента Радев да посочи председателя на Сметната палата за кандидат за служебен премиер.  

Още преди решението на президента, Станков изрази мнение, че е най-нелогично именно шефът на Сметната палата да бъде посочен за служебен премиер.  

Относно обвинения на ПП-ДБ, че има сделка между президента и ГЕРБ, Станков коментира, че и председателят на НС Росен Желязков да беше избран, пак можеше да има същите упреци.

„Листата с тези лица беше ясен, когато са правили промените в Конституцията”, припомни Станков.

Той обясни и проблемите в този списък.

„При председателя на НС има две ситуации. В класическата, той е с изтекъл мандат на НС, той ще бъде от същата партия, която до момента е управлявала. Ако правителството е изгубило с вот на недоверие, тогава пак най-логично е председателят на НС да е от управляващата до момента партия. Той винаги остава в политическата си сянка. Не можем да твърдим, че е независим”, коментира Станков.

Втората група кандидати са от БНБ. 

„Много ясно стана вече, че това противоречи и на европейските правила и на правилата на ЕЦБ”, каза Станков.

Третата група кандидати са от Сметната палата.

„Конфликтът на интереси формално е преодолян с този спешен законопроект в петък. Преодолян е на законово равнище, но така или иначе си стои. Изискване за да станеш шеф на Сметната палата е 3 години да не си заемал държавна длъжност”, обясни Станков. По думите му донякъде проблемът е преодолян с член от Закона за Сметната палата.

„Конституционен апокалипсис не бих казал, но има недомислици”, каза Станков.

„Президентът сега трябва да проведе консултации с парламентарно представените сили”, обясни още той. Ключов въпрос било кой ще носи отговорността за служебното правителство сега.

„Досега я носеше президентът. Сега има лимитиран списък от служебни премиери, той трябва да избере измежду тях, ще му бъде предложен списък от министри, който явно ще бъде съставен след консултации с парламентарните сили”, обясни юристът.

По думите му това, че ще има действащ парламент донякъде е добре.

„Да предположим, че мандатът на парламента изтича на 31 декември. Президентът, съгласно промените, е длъжен да насрочи избори 1 месец по-рано. Това означава в края на ноември избори. Следващият текст е, че мандатът на старото НС се прекратява след полагане на клетва, но президентът трябва да свика следващото НС най-късно до 1 месец след изборите. Задължително ще има застъпване на 2 състава на НС”, обясни Станков.

Все пак той определи избора на Димитър Главчев като един от най-добрите възможни избори.