Огнян Минчев*

Президентът Радев мина в атака. Фронталният сблъсък с правителството и мнозинството по темите корупция, неефективно управление и злоупотреба с власт го поставя в открита позиция и претенция на лидер, готов да оглави властова алтернатива на статуквото. В своята заявка за лидер на политическа алтернатива Румен Радев изцяло заобикаля - ако не броим един неясен намек за "търговия с национален суверенитет" - геополитическите измерения на политическия конфликт в България.

Президентът не е готов да заеме позиция по този въпрос и изпреварващо фокусира общественото внимание изцяло върху вътрешно политическите измерения на властовата криза. Няма никакво съмнение, че тези вътрешно политически измерения са най-значими и важни. Но на Радев ще му се наложи не само да отбележи, но и да заеме позиция спрямо външно политическата рамка на властовия конфликт в България. Тази рамка неизбежно ескалира сблъсъка в българската публичност по проблеми като корупция, нарушен суверенитет, пропагандна война, институционална слабост и неефективност на управлението.

Радев няма готовност да заеме тази открита позиция. Неговата лична, макар и много кратка политическа история пази неосветени пространства и - по всяка вероятност - зависимости, които са проблемни за неговата роля като държавен глава на страна - членка на ЕС и НАТО. Става дума, разбира се, за неговите връзки и обвързаности с позициите на Русия спрямо България. Това е основната структурна слабост на позицията на президента Радев, която в комбинация с ограничения му политически опит и основно представителни пълномощия прави заявката му за властова алтернатива доста трудно осъществима.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.