„Протестната реакция по случая с Дебора е хубав пример за гражданска активност и показва, че гражданското общество все пак е стълб на демокрацията и когато индикира за проблем, политическите представители трябва да се задействат“, коментира пред Bgonair политологът Атанас Радев. 

Този казус показа много сериозно отсъствието на чувство за справедливост в българското общество. Последвалите протести опровергаха тезите в резултат на протестите от 2020 г. за апатия в обществото по отношение на голяма част от проблемите и политическата криза. Тези социални недоволства са породени от конфликта между отношенията на отделни хора от обществото с чувство на недосегаемост и на безнаказаност поради връзки с конкретни личности, които оказват съответната подкрепа за извършване на нелегални дейности. Вижда се ясно, че дневният ред, който се опитват да поставят политическите представители, се различава от активността на обществото в рамките на последните две седмици, добави той. 

Фактът, че Народното събрание, което беше във ваканция, се събра, за да приеме конкретни законодателните текстове, показва, че политиците всъщност малко са се стреснали от гражданската активност, защото тя има възможност да прерасне в сериозни протести с политически искания. Протестите от началото на 2013 г. бяха по повод цените на електрическата енергия и бяха предизвикани отново от социални теми, каза Радев. 

Гражданското общество е доста сериозен коректив по отношение на демократичния процес. Протестите през последните години са в резултат на конфликти в обществото. Трябва да се отбележи, че се изгражда това чувство предвид промяната на генерацията на активните граждани. Голяма част от политическия елит също се промени, смята политологът.