Наталия Бориславова

Дъщерята на приближения на руския президент Владимир Путин Александър Дугин – Даря, беше убита, след като автомобилът, който е шофирала, се взриви.
В едно интервю е началото на Великия пост Дугин казва:“Бъдете като мъртви и всичко ще бъде прекрасно.“ Но разбира ли това, което изрича? Разбира го, защото го е прочел, но никога не го е преживял, защото ако беше го преживял не щеше да казва, че ако Западът не се подчини, светът трябва да се взриви, тъй като небитието според него е в края на краищата по-добро от битието. Битието разделя хората, а небитието ги обединява.

Защо мълчеше епископатът на Московска патриаршия,

 докато Дугин изграждаше своята „православна“ идеология, наречена „руски свят“ или „русский мир?!
"Америка е наш враг" е съвременният еквивалент на фразата на Катон "Картаген трябва да бъде разрушен.“, са думи на този идеолог.

И все пак, на мен ми е тъжно за Даря Дугина. И знаете ли защо ми е тъжно? Защото виждам как деца на православни християни повтарят думите на бащите си - същите, които Даря изричаше: „Западът е либерална нацистка цивилизация".
Уви, едно момиче, което по време на образованието си (завършва Философския факултет на Московския държавен университет), не е разбрало мъдростта на древните.
Тъжно ми е и за всички, които ликуват, заради нейната смърт. Господ често наказвайки ни милва – прекъсва живота, за да спаси душата от последващи по-тежки грехове. 

Тъжно ми е , че едно младо момиче никак не е могло да си представи и 

да заплаче за убитите деца в Украйна,

 за изнасилените жени, за ужаса да живеещ постоянно под звука на сирени.
Не вярвам украинец да е убил това момиче. Не че не искам да вярвам, но в момента това не е стратегията на войната им, но не изключвам възможността това да е сторено изолирано - акт на отделен човек. Защо го казвам?
Защото много хора, които са преживели продължителни войни, не са се научили на нищо, освен на дързост и егоизъм, а други - трудно се справят с тъгата от загуба:
”Печал е унилост на душата, и е следствие от гневни помисли, защото гневът търси отмъщение, а неуспехът в отмъщението поражда печал.”(преп. Нил Синайский) Искаш да се освободиш от тъгата (дори аз не мога да се справя, която гледам и преживявам войната отдалеч), но не можеш.

Ввойната напредва, според военни анализатори. 
Можем ли да помогнем?

„Предотвратяване на войната се постига не с външни средства за кратки срокове, а е нужно 

вътрешно преобразяване на всеки човек

 Това е нелеко дело и не бързо. За да изчезнат външните войни между хората и нациите, всеки човек трябва да отприщи война против самия себе си, срещу егоизма и себелюбието. Именно такава война ни е заповядало Евангелието.", казва св. Николай Велимирович.
Но врагът е жесток и зъл, как да се справим с “гневът, който търси отмъщение“? 
Един праведен и достоен човек беше казал по повод на атентатите на 11 септември: “Човек, който се опълчи срещу злия си враг и с цената на въздържание и самобичуване посрещне това зло с доброта и прошка, такъв човек действа не само от името на семейството и родината си и не само заради собствената си вяра, той участва от името на цялото човечество във вселенската битка между доброто и злото.”
Това е християнската позиция спрямо враговете ни и друга няма: „И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.“, изрекъл е тези думи св. Николай Велимирович - човекът, който не намрази есесовците в Дахау и...оцеля.