Теодора Димова, портал "Култура"

Френското предложение с малко руска помощ тласна северномакедонците към антибългарски протести. Историческите въпроси не са включени в преговорната рамка на Европейския съюз, тъй като те фигурират в договора между България и Република Северна Македония от 2017 г. Въпреки това в РСМ се надигнаха мощни протести против предложението, защото засягало дълбоко македонската идентичност, език, култура и история. Наричат го ултиматум и го отхвърлят. Чрез тези протести ирационалността на вътрешната и външната политика, която Северна Македония води от десетилетия, достигна своята кулминация. Искат си „нещо“, което никой не им отнема. Това, което досега изглеждаше двустранен проблем, сега доби европейски мащаб. Досега беше виновна България, сега вече е виновна Европа. Досега протестираше България, че Европа я притиска, сега срещу същото протестира Северна Македония. Само че там протестите се превърнаха в баталии. Подпалват се знамена, горят се плакати и снимки на политици, хвърлят се камъни, бомбички и коктейли „Молотов“, блокират се държавни учреждения, има десетки малтретирани и ранени полицаи. И не му се вижда краят. Протестиращите заплашват с гражданска война. И както се развиват събитията, това не изглежда изключено.

Всичко това е много тъжно и трагично

Защото за нас Република Северна Македония е много повече от съсед. Едва ли има на земята други страни и народи, които да са по-близки и по-сродни, отколкото сме ние. А те протестират точно срещу това, че ние ги считаме за близки и сродни. Факт е, че почти всеки българин има някаква родова връзка с Македония. Аз също имам.

Гневят се само при споменаването на този факт. Настояват да не го споменаваме. Искат да го забравим. За тях да забравиш рода си явно не е проблем. Само допреди три-четири поколения в Македония е имало стотици училища и учители, които са обучавали дядовците и бабите им на български език. Не на македонски, а на български. Пазят се училищни дневници, свидетелства, документи, печати. Самият Гоце Делчев учи в българската екзархийска прогимназия в родния си град Кукуш, след това в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, после във Военното училище в София, след изключването му е назначен за екзархийски учител по геометрия, естествена история и география в Щип и Банско, където преподава на български език. Как да не споменаваме всичко това, да го забравим и да го отречем! Това е нашата национална идентичност, която ние също имаме право да отстояваме така, както в Северна Македония отстояват своя национален идентитет.

Защо трябва аз да се отрека от моите родови връзки с Македония в името на нашето приятелство? Не можем ли да бъдем приятели, без да се отричам? Както и всички други българи, чиито корени са от Македония? По стечение на историческите обстоятелства днес в България живеят повече македонци, отколкото в РСМ. При всички мъки на Мъкидония са бягали все към България, все към България.

Толкова ли е сложно, толкова ли е трудно да се признае, че имаме общи корени, обща история и една кръв. Както много други народи по света. По-късно пътищата ни са се разделили. Както при много други народи по света.

Това, което се случва в Република Северна Македония сега, е възмездието на историята. Възмездието на фалшификациите, налагани със средствата на пропагандата. На историята, превърната в пропаганда. Днес протестират срещу някаква „българизация“, защото през миналите десетилетия пропагандата ги е отродила от родовете им. Стотици чети в Осогово, Беласица и Пирин с пушка в ръка са бранили своя български род. Внуците днес негодуват, че ги българизират. От години омразата ескалираше пред очите ни. Днес от бутилката беше изпуснат духът на омразата, нагнетяван няколко десетилетия. Закономерно беше да се случи. „Францускиот предлог“ само катализира враждебност, насаждана от десетилетия.

Протестите преминават под знамена със Звездата на Вергина. След подписването на Преспанския договор с Гърция изглеждаше, че разумът е надделял над антиквизацията. Оказва се, че пораженията на пропагандата са по-дълбоки и днес отново ги виждаме като потомци на Александър Македонски. Гърция засега не реагира. Сигурно така трябва да постъпим и ние – нека да твърдят каквото си искат, нека да пишат в учебниците си по история каквото им харесва. В нито един университет по света историята не се изучава такава, каквато я пише в северномакедонските учебници. Нека да си имат своя история за вътрешна употреба. Нека да си съчиняват на воля. Да не възразяваме. Така, както не възразяваме, когато твърдят, че държавата им е на три хиляди години. Нека да е на пет хиляди!

Лесно е да се каже така, но проблемът има трагично измерение заради малкото граждани на Северна Македония, които са запазили българското си съзнание и не искат да се отрекат от българските си корени. Те са понесли жестоки репресии през годините. Родителите им са избивани и затваряни. Над тях е упражняван тормоз и насилие. И въпреки това те не са преклонили глава и са останали верни на българската си родовата памет. Отродяването е започнало в Кралство Югославия, продължило е в Титова Югославия, продължи в БЮРМ. За жалост продължава и в РСМ, кандидатстваща за член на Европейския съюз. Днес тези македонски българи са лишени от универсални човешки права и са подложени на обиди, гавра и остракизъм. Човешките права на тези непреклонни македонски българи Българската държава трябва да защитава с целия законов инструментариум на Европейския съюз! Всички други имат пълното право да се считат за потомци на Александър и на когото пожелаят. Имат право да твърдят, че Гоце Делчев е писал на македонски език, а ние имаме право да показваме документи, че е писал на български.

Няма да можем да се разберем, но въпреки това можем да не се мразим

Има безброй документи и карти, има спомени, артефакти, свидетелства и пр., описано е от историци, запазено е в родовата памет, че Беломорска и Одринска Тракия са били български, че до края на XIX век Северна Добруджа е била населена преобладаващо с българи, че Западните покрайнини са несправедливо откъснати от България. Но днес това не е повод да имаме вражди с Гърция, с Турция, с Румъния и Сърбия. Само от РСМ отстояването на историческата истина се възприема като враждебност, териториални претенции и българизация.

Днес не претендираме за Санстефанска България. Но не може да се отрича историческата истина, че през 1878 г. границите на българското етническо землище са били такива, каквито са начертани на картата от Сан Стефано. Тази карта не е политическа, тя е историческа! България се е простирала на три морета, но днес използваме този израз вече като шега. Историята е едно, днешните реалности са друго. Водили сме войни и сме проливали кръв за национално обединение на всички българи, но когато обединението е било блян на българите, останали под чужда власт. Днес реалностите са други и ние ги приемаме. Желаем мир и разбирателство на основа на днешните реалности, а не на основа на исторически претенции.

Приемаме, че днес Република Северна Македония е суверенна страна, в която се пише и говори на македонски език, кодифициран на 2 август 1944 г. Не оспорваме, че Блаже Конески е писал на македонски. Но твърдим, че Гоце Делчев е писал на български. Това са факти, които френското предложение не може да промени.

Барутът на протестите са историческите фалшификации, превърнати в системна политика. Днес най-сетне това се разбра и от Европа. Но дали Европа ще може да се пребори с фалшификациите? Дали ще види връзката между фалшификациите и протестите?

Жал ни е, че толкова злоба и омраза се изригва по македонските площади. Но те са свободни да решават и избират бъдещето на своята страна. Ние ги обичаме, защото са ни родни братя и сестри.