„Насилието във всичките му форми предизвиква все по-силни обществени реакции. Наблюдаваме този феномен и у нас – ако има нещо позитивно около случая „Дебора", то е, че бръкна в раната и все повече жертви ще се осмеляват да говорят. Обществената реакция е първата преграда срещу насилието, особено при липсата на институционална реакция“, каза за БТА Боряна Димитрова от Алфа рисърч. 

Непосредственият повод за гневната реакция на хората беше наслагването на перверзния садизъм на извършителя с безочливата неадекватност на институциите и засилващото се убеждение у хората, че подобни случаи се прикриват чрез престъпен сговор от анонимни лица. Да припомня, че по думите на правосъдния министър Атанас Славов случаят дори не е влязъл в полицейската сводка на Стара Загора. Като толкова „незначителен" трябва да е бил оценен той. Точно този цинизъм на институциите, който не отстъпва по обществена опасност на цинизма на мъчителя, взриви общественото мнение. Зад върха на айсберга обаче могат да се проследят поне три процеса, за които като социолози многократно сме говорили, но те са били повече или по-малко неглижирани: домашното насилие, което избуя особено по време на ковид пандемията, но колчем се заговореше за него, беше пакетирано като елемент на „джендърската" Истанбулска конвенция и със самото това – обезценявано; ерозията на институциите и де факто разпадът на институционалните механизми е друга голяма язва, също често посочвана, но удостоявана с медийно внимание само като въпрос за „рейтингите", а не като блокаж или саботаж на действията на държавните институции срещу гражданите, които с данъците си плащат тяхната издръжка. И на трето, но съвсем не на последно място, утвърдилото се през последните десетилетия господство на мутренските и силиконови модели на подражание, които въздигат татуирания мачизъм в код на поведение, а човещината, толерантността или просто цивилизоваността свеждат до презряна „западняшка" ценност, коментира тя.

В чисто политически план виждам две основни причини. Първо, едната част от управляващата коалиция, ПП-ДБ, е тясно свързана с протестните движения в последните години, особено тези с искания за защита правата на личността и реформите в правосъдието. Да не вземе бързо отношение по казуса би означавало да отнеме част от основанията на собственото си съществуване и да отблъсне много симпатизанти. Второ, само преди няколко месеца бяхме свидетели на мащабни протести в съседна Сърбия след серия от стрелби в училища. Със сигурност управляващите си дават сметка какво следва, когато резултатът от техните действия или бездействия засегне екзистенциално всеки гражданин. Гледайки обаче не само назад, но и напред, е добре да си извлечем важен урок – докато политици без бъдеще и манипулатори с бъдеще размахват измислени плашила като „джендъризъм", „трети пол" и пр., хората ще загиват от съвсем реални проблеми - насилие по пътя или в дома, дрога и пр. Вниманието на хората съвсем съзнателно се отклонява от същинските злини, за да се запази „чадърът" над техните покровители, смята социологът.

Редица юристи вече посочиха, че набързо скалъпените законодателни промени, вместо да защитят жертвите на насилие и да оказват превантивно въздействие, каквато по презумпция трябва да е целта им, могат да направят още по-неефективна тази защита. Към това бих добавила, че недокоснат остана фундаменталният проблем, с който се сблъсква всеки обикновен гражданин – начинът на прилагане на законите. Разпадът на институционалните правила, оттеглянето на професионалната почтеност и закърняването на човешката добросъвестност в упражняването на институционални правомощия, независимо дали от съд, прокуратура, МВР, болници и пр. е най-зловещият социален проблем в България. Най-зловещ, защото завърта хората в порочен кръг, от който не могат да излязат. Няма публично известен случай с фатален край, зад който да не прозират поредица от безобразия и неработещи системи – дали ще става дума за закриляния от полицаи извършител на катастрофата на бул. „Черни връх“, за Дебора или някой друг, това не е случайност, а резултат от системно неработещи механизми. Интуитивното осъзнаване на тази трупана с години безизходица изкара хората на улицата, каза още Боряна Димитрова.

Протестната реакция по случая с Дебора е хубав пример за гражданска активност и показва, че гражданското общество все пак е стълб на демокрацията и когато индикира за проблем, политическите представители трябва да се задействат. Политиците реагираха с приемането на законодателни промени, но експертите предупреждават, че тези промени реално няма да доведат до кой знае какви промени. Важна е превенцията на това поведение, както и лостовете за реакция в подобен тип ситуации. Не си даваме сметка в каква среда живеем, защото след случая в Стара Загора започна една лавина от споделяния на подобен тип ситуации, за това колко жени са бити, колко жени генерално са възприети като собственост. Това повдига въпроса по отношение на Истанбулската конвенция за регламентирането на насилието върху жени и мъже, добави тя. 

През годините гражданското общество се е активирало около различни теми – замърсяване, екология, презастрояване, катастрофи и насилие по пътя, защита на хора с увреждания, здравеопазване, справедливо правосъдие и пр. Същевременно се създадоха много смислени местни сдружения, които работят по конкретен проблем и без много шум помагат на хората  - с благотворителни инициативи, с доброволчество, със съдействие пред институциите. Проблемът е, че тези усилия рядко стават видими, рядко проблемите се дискутират публично или обсъждат в медиите, за да бъдат решени, преди „да се обърне каруцата". Ето, в момента в медиите всеки ден излизат поне по три случая на насилие. Преди казуса с Дебора, три месеца -  почти нищо. Същото е с жертвите на пътя, на дрогата. Живеем от сензация до сензация, с все по-дълбоко разстройство на общия ни живот. Така че, колкото и да се активира гражданското общество, без промяна в работата на институциите и без механизми за контрол и отговорност, нищо съществено няма да се промени, заяви Димитрова.