Заключенията относно разширяването с промените, поискани от България, бяха официално потвърдени в Брюксел от Комитета на постоянните представители. Както съобщава Македонската информационна агенция (МИА), българските искания относно "погрешното тълкуване на историята" и използването на пълното име Република Северна Македония са приети. Това се счита за успех на германското председателство, което рискуваше да остане без документ за разширяване, но все пак е важно да се отбележи, че тази стъпка не представлява разблокиране на преговорната рамка за РСМ и начало на преговорите със Съюза, информира македонският телевизионен ”Канал 5”, цитиран от "Фокус". 

“Съветът припомня Споразумението от Преспа между Македония и Гърция и Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Северна Македония и България и подчертава значението на тяхното постоянно прилагане. Тези две основни стъпки трябва да сложат ефективен край на всички твърдения, основани на погрешно тълкуване на историята, съгласно преамбюла на приетите заключения на ЕС.“

Историческите спорове са посочени като една от основните причини за ветото на България, след като съвместна комисия не успя да направи крачка напред. Според тях София вижда вината за това в инертносттаа на македонската част от комисията.

„Регресът започна да се забелязва през февруари 2019 г., пролетта на 2019 г., когато изпълнихме важно задължение на това споразумение. България каза "да" на членството на Македония в НАТО, българският парламент беше първият, който ратифицира членството на Македония в НАТО. / Значи дадохме зелена светлина и те вече не правят отстъпки, така ли? / Да, дадохме зелена светлина и някъде около април 2019 г. климатът започна да се променя в нашата комисия и след това процесите се промениха,“ заяви доцент Наум Кайчев от българската страна на комисията

Председателят на македонската страна на комисията Драги Георгиев в интервю за Deutsche Welle повтори, че освен разногласия относно определени исторически личности, препъни камък е използването на прилагателното "македонски" и селективното използване от българските членове на комисията на Преспанското споразумение и Декларацията с България от 1999г.

„За съжаление фразата„ обща история “, която не е дефинирана в самото споразумение, се превърна в една от основните пречки в работата на Комисията, най-вече поради едностранчивото тълкуване, че всъщност означава историята на един народ, т.е. от IX век до 1944г. Разбира се, подобна интерпретация е неустойчива и неприемлива

Освен преговорите за членство на Македония в Европейския съюз, България блокира и подписването на споразумението за Фронтекс. Единствената пречка според съобщенията от Брюксел е словосъчетанието „македонски език“. Споразумението за Фронтекс с Македония бе инициирано през 2018 г., но остава неподписано само заради България, припомня „Канал 5“.