Военният коридор на НАТО Румъния-България-Гърция има предимно икономически ефект в полза на пристанищата в трите държави. Втората му роля е заобикаляне на западния коридор през Унгария.

Това става ясно от анализ на румънския генерал от резерва Върджил Бълъчеану пред румънския информационен портал "Либертатеа".

Документът за създаване на инфраструктурата беше подписан на 11 юли 2024 г. от румънския министър на националната отбрана Ангел Тилвар, гръцкия министър на отбраната Никос Дендиас и българския им колега Атанас Запрянов.

Планът включва свързване на четири пристанища с високоскоростна пътна инфраструктура - Солун и Александруполис с Варна и Констанца в Румъния – четири града от стратегическо значение за НАТО на Източния фланг.

Бълъчеану, бивш представител на Румъния в щаба на НАТО в Брюксел, смята, че реализацията на този коридор е от голямо значение за Румъния от две гледни точки: той представлява алтернатива на западния коридор, който пресича Унгария, и ще позволи бързо разполагане на военни сили в Добруджа, уязвим район в контекста на руската агресия срещу Украйна.

Военният експерт посочи, че този тип коридори за военна мобилност са тясно свързани с транспортните коридори, което ще позволи на Румъния да доразвие своята високоскоростна пътна инфраструктура.

„Целевите нации, но също така и Европейският съюз, инвестират в тези транспортни коридори и те също имат роля от гледна точка на военната мобилност, транспортирането на войски и военно оборудване, особено когато говорим за тежко оборудване или много големи количества боеприпаси или гориво. Тези връзки обаче, дори да ги наричаме "военни", виждаме първо икономически ефект от модернизацията и развитието на цялата гама транспортна инфраструктура и след това на военния компонент”, обясни генералът от запаса.

По думите му югоизточният коридор Гърция - България - Румъния става ключов: „Трябва много да внимаваме за западния коридор, който минава през територията на Унгария. Разполагането на войски на НАТО означава консенсус. Нашата транспортна инфраструктура е по-развита по западния коридор, отколкото по югоизточния. Ако Унгария е против разполагането на войски на НАТО, те няма да могат да преминат. Унгария никога няма да подкрепи Украйна в нейната отбранителна война срещу руска инвазия и може да каже, че не е съгласна с транзита на съюзнически войски."

Затова, твърди военният експерт, е необходимо резервно решение, представлявано от югоизточния коридор с България и Гърция, който има предимството да заобикаля Босфора.

„Проливите са затворени с оглед Конвенцията от Монтрьо. Не става въпрос за конкуренция с Турция, защото не трябва да забравяме, че коридорът на военна мобилност трябва да включва и европейската част на Турция", каза Бълъчеану.

"Да не забравяме, че най-близките сили за бързо реагиране на НАТО, освен многонационалния орган, който се разработва като оперативно ниво на Румъния, от Сибиу, са в Гърция и Турция. Но в момента коридора Гърция-България-Румъния е много важен, защото ние изоставаме като инфраструктура. Имаме проблеми и от гледна точка на двустранните отношения, като се има предвид, че от три години нямаме посланик в Гърция”, обясни експертът.

Модернизацията на железниците, пътищата и магистралите в този коридор означава преди всичко икономически предимства.

„Има обаче нужда и от превоз на горива. НАТО има мрежа за транспортиране на гориво от времената на Студената война. Защото подготовката за война, чрез позицията на възпиране, евентуално отбрана, също означава много висока консумация и много големи резерви на гориво. Мрежа за транспортиране на гориво на НАТО спира в Кавала в Гърция и трябва да бъде разширена до нашето пространство. Друго предимство е фактът, че коридорът ще позволява наземен транспорт в района на Добруджа, без да се налага да пресичате Карпатите. Практическото значение на този коридор е възможността да се стигне до Добруджа по суша с войски и военна техника. Трябва да засилим отбраната на първо място в Добруджа, защото разширената зона на Черно море е най-уязвимата и нестабилна ос“, подчерта Бълъчану, циткиран от БГНЕС