„Не виждам правни основания, освен много сериозен прочит на Директивата и прилагането на Директивата за обществени поръчки на ЕС и практиката в тази област. Но обикновено при инфраструктурни проекти има известни изключителност, т.е. няма такъв съревнователен процес, какъвто има във всички останали.”, казва икономическият експерт д-р Красен Станчев за намерената Пътна карта на газопровода „Турски поток“ и възникването на възможни правни казуси свързани с нея. Днес д-р Красен Станчев гостува на Васил Данов в предаването „Видимо и невидимо: Абордаж“.

„Вторият възможен правен казус би възникнал при положение, че има държавна помощ, но в тези енергийните неща много често има изключение от забраната за държавна помощ в ЕС. Така че практиката, дали ще бъде за атомни централи, за фотоволтаици или нещо такова, винаги има някакви изключения. И тъй като не може да има пет тръби, има една, съответно по този начин ще бъде тълкувано и това нещо от международноправна гледна точка. Според мен не може да има и възстановяване на щети, нанесени върху Украйна, защото е очевидно, и аз писах за това още 2015 г, материалът излезе на английски в Полша и в (книгата – б.р.) „Анатомия на Кризата“ 2015 г. като отделна глава, беше ясно, че ще има нещо такова, но как точно е осъществено, сега ние разбираме. Така че това е от значение. Това ще остане по някакъв начин в историята и това ще бъде голямо петно върху биографията на ГЕРБ и тогавашния премиер.“

Икономистът припомня, че изравняването на цените в Еврозоната е започнало още през 1999 г., когато 1 българският лев е приравнен на 1 германска марка. По това време средният доход на българите е 22-23% от средноевропейските доходи. В момента е 55-60%. „Инфлацията, т.е. изравняване на цените в Еврозоната върви заедно с увеличението на доходите. Докато няма пълно изравняване, ще има известен ръст на цените, което е по някакъв начин естествено. Не виждам основания при тази политика, която има Централна банка от 1997 г. до ден днешен, да има каквито и да било сътресения върху цените и съответно на инфлация, която е предизвикана специално от влизането в Еврозоната, когато и да се случи то. Аз не смятам, че то ще се случи много скоро. Другото нещо, което ми се струва много важно е, че проблемът е дали Еврозоната може да работи толкова добре, колкото БНБ. Основният мандат на ЕЦБ е поддържане на постоянство на цените, което означава ограничаване на паричното предлагане и тогава, когато има разширяване или печатане на пари, по-грубо казано, да има някаква логика. Т.е. да не бъде това разширяване на паричното предлагане по-агресивно, отколкото е да речем ръстът на производителността на икономиката, т.е. търсенето на пари в Европейския съюз.“

„Основният риск е резервът на емисионно отделение, където вероятно ще бъдат освободени някъде около 20 млрд. Тези 20 млрд. могат да попаднат, както в банките, така и в правителството и съответно условията, при които те подписват договори и започват проекти да бъдат по-облекчени и съответно е възможно тогава българските власти, които и да са те, да започнат да правят глупости - примерно възстановяването на АЕЦ „Белене“, което вероятно няма да стане или пък финансирането на изграждането на новите блокове в АЕЦ „Козлодуй“ без ясни финансови разчети.“, казва д-р Красен Станчев.

Повече за Пътната карта на „Турски поток“, за чуждите инвестиции в България, за Лукойл, ще има ли увеличение на цените в България и по други интересни теми ще научите от видеото: