"Този преход, по моя преценка, беше леко недъгав. Започна като такъв. Започна с пленум, където съветският посланик Шарапов свежда решението на съветските ръководители, че Тодор Живков трябва да оттегли, което той приема полунеохотно. Така се извършва една смяна на диктатора с палиативна цел. С избухването на истинския преход в Германия – с падането на Берлинската стена и с това, което се случи почти едновременно и в другите страни – в България имаше огромни митинги по площадите и въодушевление, което обаче се спихна по някакъв начин. Народът не навлезе в ЩАЗИ, както в Германия, не влезе в Държавна сигурност, за да се извадят оттам архивите", коментира пред БНР д-р Любомир Канов, писател, заместник-председател на партия КОД (Консервативно обединение на десницата).

"Мимикрията продължи с новия ръководител Петър Младенов, с неговите "танкове" и пр. Така заченатият преход се спъна в откраднатите първи, свободни уж, избори. За малко изгря звездата на демокрацията по времето на Филип Димитров, за да изпадне след това в безвремие, в мафиозни времена", смята той.

"Първоначално натрупване на капитала или криминализирането на държавата, където бандити и бивши служители на милицията, на ДС, станаха новите властелини на капиталите. Това се промени през 1997 г. с една истинска народна революция. Поне за няколко години, макар и непълно, се извърши този преход. И може донякъде поради исторически късмет тогава се направиха най-важните неща, за да може България криво-ляво да влезе в света, в НАТО, в ЕС. И така, куцукайки, България все пак се движи в някаква посока, европеизира се, макар и бавно, но с много тежка цена."