„Съществуват много големи проблеми в начина, по който се представя, първо, ролята на русия в българската история и тези изводи можем да направим на базата на подробен доклад, който Институтът за глобални анализи публикува в края на миналата година. Ние сме направили подробен анализ на съдържанието на учебниците по история и всички версии на учебници по история, които се използват за преподаване на конкретно на българска история, защото там се коментира съответно и ролята на русия в критични епизоди от нашето минало. Това са учебниците за 4, 7, 10 11 и 12 клас.“, казва д-р Румена Филипова, председател и основател на Института за глобални анализи, гост на полк. о.р. Владимир Миленски в предаването „Видимо и невидимо: Отбраната отвътре“. 

Д-р Румена Филипова защитава докторска и магистърска степен по международни отношения в Оксфордския университет, както и бакалавърска степен по политика, психология и социология в Кеймбридж. Тя е основател и председател на Института за глобални анализи.
„Заглушаването на, често пъти, негативните последици от вмешателството на русия в българския политически, икономически, социален, а също така и международен живот, особено след Освобождението от Османската империя, в резултат на руската военна дейност и често пъти това заглушаване, пък и недостатъчен анализ или материал, се съпровожда с позитивни епитети, чрез които се описва русия като например „освободителка“, като добронамерена, едва ли не, към България, но всъщност по-дълбокото изучаване на историята показва, че това не задължително винаги е било така.“, казва експертът.
Друга тенденция е прехвърлянето на интерпретативна отговорност от учебниците към учениците, т.е. в края на уроците има въпроси, на които учениците трябва да отговорят. Например чест въпрос е „Как може да се оцени ролята на русия в даден критичен епизод от българското минало?“ „Първият проблем е, че не съществува достатъчна информация в самите учебници, в самите текстове, на базата, на който материал учениците да могат да си съставят мнение. Вторият е, че по принцип в училищната система, за съжаление, не се преподава или показва как самите ученици да мислят критично за да могат да достигнат до такава критична оценка и анализ. [..] Повече се набляга върху наизустяването на определена информация, отколкото на например творческите проекти или на дебатите или дискусиите между учениците, така че те постепенно да могат да си съставят това критично мислене, т.е. информацията на базата, на която да се състави това мнение е много важна, е основата, но след това трябва да се развиват и други способности за да може един ученик да подбере по-добрия от по-лошия аргумент.“

„Основополагащата функция на армията е да защитава националните интереси, националните цели, които пък от своя страна са функция и зависят първо от националните ценности, идентичност, разбиране за света; и на второ място - разбирането за врагове и приятели в международните отношения. По отношение на ценностите - България все още страда от липсата на ясна национална идентичност, т.к. имаме продължителна тенденция на двоякост, на амбивалентност в позиционирането между Изток и Запад и всъщност това се корени именно и в образованието, в това че русия е представена като освободителката, като приятел на България и съответно тези унаследени интерпретации и дори бих казала пропаганда и в образователната система се осъществяват и се виждат много ясно в анализа на общественото мнение, които Институтът за глобални анализи осъществява от няколко години.“
Целият разговор на полк. о.р. Владимир Миленски и д-р Румена Филипова гледайте във видеото: