Д-р Любомир Канов

Не ми се ще да анализирам доста жалката трупа от политически клоуни в Народното Събрание. Сигурно са тласкани от емоционални вълнения, които неизбежно ще стихват, защото не са нищо повече от перисталтиката на злободневните късогледи нужди. Нужда! 

Да ходиш по нужда! 

Да се изходиш с изходящ номер или да входираш нещо някъде с номер и със син навяващ отчаяние печат. Верно, по условие ние не сме небесни същества, тленни сме и всичко, което сме започнали, ще угасне, когато му дойде времето, включително и политическите ни пристрастия. Макар че никога не сме в състояние да подозираме колко са кратковременни тези наши начинания. 
Обаче, преди да си проумял своята незначителност, да побързаш

да похабиш достойнството на народа си, 

а и своето собствено посредством тази жалка клоунада пред приличните хора, които въпреки всичко са решили да живеят на тази земя, наречена България? Що е то?
Да превърнеш публичният разговор за общата народна съдба в крамола, в брътвеж, в крякане на заимствани чужди думи и цитиране на “модели’’ демокрация, които никога не са пораснали по-високо от сантиметър по тези земи преди да започне безжалостната коситба от примитивните косачи? 

Това е същото, като да си подсъдим в Съд с назначен от някого балкански “магистрат”, облечен в тога, под която се виждат напуканите му пети, обути в гумени цървули. 
Има достатъчно наистина цивилизовани хора по тези земи, но когато наблюдават този разгул на подиума, наречен Парламент и хората, които самодоволно нагласят микрофоните по ръста си, реакцията на болшинството е: 
“Аз няма да ви гласувам, тази държава и тези политици са обиден фарс и посегателство срещу личното ми достойнство като гражданин на България и на Европа! Отказвам се!” 
Тогава циганите идват да гласуват вместо него.
“Такъв народ” счита “такава държава” за свой личен неприятел. 
Взаимно е.
А фарсът, че се е заел да артикулира този разлом един маломерен говорител, който е неприятел и на двете, е декориран отлично от прозвището” Африкански”.