"Песимизмът, свързан и с обстоятелството, че българинът предпочита видимо да живее в миналото, води до това, че ние произвеждаме "златни векове“ от времето някога и отказваме да признаем, че времето, в което живеем днес, е най-доброто, което се е случвало по света, а на България – с абсолютна сигурност", каза пред "Фокус“ историкът Димитър Атанасов в коментар на данните от проучване, според което почти 33% от анкетираните предпочитат да живеят по времето на социализма.  

Според проучването 70% от българите изпитват чувство за социален и икономически провал.

"В момента икономиката на България е най-продуктивна в цялата си история, откакто има такива статистики“, посочи историкът.  

Сигурността по времето на социализма също е посочвана като определящ фактор. Данните обаче показват друго, отбеляза Димитър Атанасов.

"Документи от архива на МВР сочат, че убийствата са намалели в пъти за последните седем години. Докато през 70-те и 80-те убийствата достигат до около 200 годишно, в последните седем години те варират между 60 и 70. Видимо днешната епоха е доста по-сигурна. Мнозина обаче предпочитат да си заровят главата в пясъка и да твърдят, че някогашното е било хубаво. До голяма степен това се дължи и на обстоятелството, че това са годините на тяхната лична, най-активна биография“, обясни историкът.  

Паметникът на Съветската армия в центъра на столицата трябва да престане да бъде част от нашето настояще, категоричен бе Димитър Атанасов.

"Когато един предмет, бил той от градската среда или намерен археологически, се превърне в културно наследство и решим, че обществото следва да се оглежда в него, той отива в музея, а не в центъра на града. Именно заради това са измислени музейните институции – те побират онова, в което обществото вижда своите корени, някаква част от актуалното си битие, превръща в пример, ако щете в образователна функция“, коментира той. 

По думите му обществото само избира в какви исторически периоди, личности и идеологии да се оглежда.

"От тази гледна точка то изгражда визуални маркери, паметници, изобщо елементи от градския пейзаж, покрай които като минаваме и се сещаме за тези ценности. От тази гледна точка, можем убедено да заявим, че паметникът не просто възпоменава, а и създава. Т.е. тези млади хора, които имат просоциалистически нагласи, част от тях идват не защото социализмът се е зародил в тях, а защото, бидейки потопени в подобни разкази в ежедневието си, виждайки точно тези визуални елементи от градската среда, те застават на подобна позиция. Т.е. паметникът не само възпроизвежда, той не е глас от миналото, който ни напомня – той е онзи глас, който ни кара да вървим в определена посока, той възпроизвежда съвременните граждани“, обясни историкът. 

Затова тук трябва да бъде поставен и въпросът какво точно символизира Паметникът на съветската армия, посочи Димитър Атанасов.

"Следва да си дадем отговор на въпроса искаме ли да паметуваме присъствието, окупацията на България от една армия, която идва тук наистина с насилие и обявява война на България, при положение че българската държава е скъсала съюза си с нацистка Германия. Червената армия не е освободителна, а окупаторска. Не на последно място, каква е тази освободителна армия, на чийто паметник присъства композиция, посветена на Октомврийската революция? Т.е. явно е, че това представлява жест, поклон пред Големия брат – СССР. Явно е, че разказът, който ние днес възприемаме за този паметник, тъй като всеки един паметник в крайна сметка се свежда до разказ, не е този, който трябва да бъде“, добави историкът.