„В българската история има нещо, което ни отличава от драмите на другите източноевропейските народи с това, че сталинизма удря редица правителства и държавни глави, но тук двата големи удара, които нанася той е всъщност на художници. Ние може да се гордеем с това, че Александър Жендов и Борис Димовски са художници, на които ръстът им е по-голям от това, което политиката ни е дала в този период като съпротива или като национален интерес. Те са в повече мъже и имат в повече духовен и политически принос към бъдещето, отколкото политиката е дала.“, казва изкуствоведа Калин Николов в разговор с Кънчо Кожухаров за социалистическия реализъм. Днес той гостува в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история".

Парадоксално е, че свободомислещ човек като Пикасо е бил с леви убеждения, революционни и смели за времето си. Вярвал е в идеите на комунизма и се е възхищавал на сатрапа Сталин, виждайки в него по свой начин идеята за бъдещето, но дали е знаел за мракобесието на режима. „Защото Ал. Жендов е знаел. Жендов е завършил в Съветския съюз, жена му е разстреляна от Сталин и той си идва в България.“

Калин Николов разказва, че когато Александър Жендов е извикан пред Народния съд за да свидетелства срещу Райко Алексиев той изнася забележителна реч: „Другари съдии, вие изобщо не сте квалитетни да се изказвате за култура, за изкуство. Райко Алексиев, като председател на Съюза на художниците, действаше като изключително смел антифашист. Той беше много достоен човек. В творчеството си беше чудесен, а като гражданин и наш помощник, абсолютен.“

Творци като Асен Пейков - италиански скулптор от български произход, на чието име е кръстен малък площад срещу Колизеума в Рим, под чиито ръце оживяват личности като София Лорен, Федерико Фелини, Ава Гарднър, автор на 9 метрова статуя на Леонардо да Винчи, която краси римското летище „Фиумичино“, скулпторът и художник Боян Райнов, брат на Богомил Райнов, художника Жорж Папазов и др. са високо ценени по света, но не и в родината си. „До средата на 80-те години за Жорж Папазов почти не се говореше. След това излезе една книга „Паскин“ от Богомил Райнов, в която на Папазов се даваше изключително отрицателна оценка. Едно общество, разбира се главно от литератори, се опитваше да го наложи и той си се наложи постепенно, но трябваше да мине време, много след смъртта му, да мине и 10 ноември, за да се заговори за този художник. Какви са били поводите да се срамуваме, че в модерното изкуство има наши хора? Поводите не са, че нашето изкуство е било консервативно и не вижда модернизма, но по-скоро някакви лични мотиви, лична завист, някакво нежелание да се припомня, че той е общувал и с Ламар, и с Владимир Полянов, и с Кирил Кръстев, т.е. една част хора по-свободомислещи в поведението си и оценката на XX век, независимо дали в по-скромен мащаб са го изказвали това нещо, или по-шумно, или са били удряни, изключвани, както Кирил Кръстев - изключен на 9-ти септември от Съюза на писателите, Владимир Полянов – също, подлаган на критика и т.н. и т.н.“
Целият разговор на Кънчо Кожухаров с Калин Николов гледайте във видеото: