Трета част

Сайтът desebg.com продължава документалната поредица за досиетата на агентите на Държавна сигурност, на които Александър Василев Терзиев, оперативен работник от научно-техническото разузнаване на ДС, натоварено с кражбата на западни технологии, баща на Васил Терзиев, кандидат за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, е бил водещ офицер. В част 1 бе представено началото на вербуването на Петко Димитров, зам.-декан, отговарящ за чуждестранните студенти във Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ) Бургас, през 1981 г. като агент под псевдонима „ЕГОРОВ“. В част 2 се разказва за развитието на секретен сътрудник „ЕГОРОВ“ под ръководството на водещия му офицер Александър Терзиев. В част 3 се проследява подготовката и „разузнавателната“ дейност на „ЕГОРОВ“ по време на едногодишната му специализация в Англия (1985-1986).

Документалната поредица е изградена върху архивното досие на СС „ЕГОРОВ“ – Петко Димитров, бивш зам.-декан на ВХТИ Бургас, което е достъпно за всеки гражданин от 2014 г., когато Комисията по досиетата обявява неговата принадлежност към тоталитарните комунистически служби по силата на закона за досиетата в качеството му на лице, заемало редица ръководни постове в различни институции след 10 ноември 1989 г.

Работа по чужди граждани на ОРОН „ЕГОРОВ“

Въпреки, че в първите няколко години дейността на сътрудник на Държавна сигурност „ЕГОРОВ“ – Петко Димитров е насочена предимно към събиране на чувствителна информация за чуждестранните студенти във ВХТИ Бургас, където е зам.-декан, отговарящ за тях, това не е единственото направление, по което ДС го използва.

От архивното досие на „ЕГОРОВ“ става ясно, че е използвал и по линия на чуждестранни специалисти.

Един от тях е швейцарски гражданин (името му фигурира в досието, но тук не е отбелязно, тъй като той се явява трето лице по смисъла на Закона за личните данни, б.а.) бивш служител в швейцарска фирма производител на пещи Industrie de Pierrer Scientifiques.

Швейцарската фирма е наета да изгради съоръжението за нуждите на завод 10 на машиностроителния комплекс „Фридрих Енгелс“ – Казанлък (държавната военна фабрика преди 9 септември 1944 г., днес „Арсенал“ АД, б. а.).

Високата цена смущава комунистическото управление и то търси начин чрез ДС да се добере до плановете и да ги копира. Всичко се върти около това ОРОН „ЕГОРОВ“ да навие швейцарския гост да му ги предостави. Архивните документи по досието му разкриват, че „ЕГОРОВ“ е уверявал научно-техническото разузнаване, че ес способен да направи специалната керамика, необходима за пещта.

До това не се стига, тъй като в края на 1984 г. той е информиран, че от Държавен комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) му е уредена едногодишна специализация в Imperial College London.

Подготовка за специализацията в Англия

Висшето учебно заведение в английската столица е признато за един от най-добрите университети в света. Той е съсредоточен в областта на науката и технологиите и техните приложения в индустрията.

Ето това е да си топ ниво в индустриалния шпионаж! Да „изведеш“ свой сътрудник в сърцето на една водещите страни на „гнилия“ капитализъм, за да краде технологии и други секрети, с които да подпомагаш строителството на „развитото социалистическо общество“ в комунистическа България. Какъв успех!

Може би точно това е имал предвид кандидата за кмет на ПП-ДБ Васил Терзиев, заявявайки неотдавна, че родителите като много други служители на Държавна сигурност са работили за държавата.

Баща му Александър Терзиев, който през 1984 г. вече е издигнат в чин майор в Управление „Научно-техническо разузнаване“ в Първо главно управление на ДС, хвърля много усилия да подготви ОРОН „ЕГОРОВ“ за мисията в Лондон.

Тук водещият му офицер поставя ударението върху изучаването на английските специалисти (да, същите, които ще приемат Петко Димитров като специализант, б.а.).

„Разказах за начините на водене на беседа с лице, представляващо оперативен интерес, легендираното изясняване на установъчни данни, научната тематика, контакти с фирми и държавни учреждения, материално положение и прочие“, докладва майор Терзиев в една от строго секретните справки за срещите си „ЕГОРОВ“ преди заминаването му.

Той разяснява на сътрудника си как да изготвя писмени справки, в които да отразява събираната информация, като подчертава, че те трябва да се подготвят преди срещата с оперативния работник от резидентурата на ПГУ-ДС в Лондон, с който ще поддържа контакт и ще поеме връзката с него в Лондон.

Справките не трябва да съдържат имена и данни, които имат разузнавателен характер, а трябва да бъдат предавани на оперативния работник устно.

Обяснено му е да не предава копия от статии и други материали с официален характер, а също така и да не предприема никакви действия по изземване на материали от заключени места с ограничен достъп без предварително обсъждане с оперативния работник.

Всичко това майор Терзиев прави, за да предпази сътрудника от провал и разкриване от английската контраразузнавателна служба МИ-5.

„По отношение на жените посочих, че интимните връзки с местна гражданка могат да се използват от контраразузнаването за провокация и шантаж. По тези причини необходимо е за своите контакти ОРОН подробно и обективно да докладна на оперативния работник и да получи от него указания“, отчита в доклада си майор Александър Терзиев.

На „ЕГОРОВ“ е дадена парола и отзив, чрез които ще направи първия контакт в Лондон с оперативния работник под дипломатическо прикритие, с когото ще се свърже след пристигането си на Острова.

ОРОН „ЕГОРОВ“ шпионира в Англия

Специализацията на Петко Димитров – ОРОН „ЕГОРОВ“ е на тема получаване на високоплатни поликристали, корундовани детайли за електрониката.Приет е за специализация в катедрата по технология на материалите в Imperial College London, ръководена от проф. Брайън Стийл.

През юли 1985 г. „ЕГОРОВ“ установява оперативен контакт с офицер от резидентурата на ПГУ-ДС в Лондон.

През следващите месеци агентът на комунистическото разузнаване предава сведения за другите специализанти и за лабораторията на университета.

В завода на фирмата ALCAN

Английските учени не подозират, че зад специализанта от комунистическа България Петко Димитров се крие сътрудник на научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност и той е допуснат до завода на фирмата ALCAN. Тя е специализирана в производството на алуминий.


Слухтене в завода на дружеството Morgan Matroc Limited

„ЕГОРОВ“ прави посещение и в завод на фирмата Morgan Matroc. Тя произвежда продукти от широка гама от керамика, стъкло, благородни метали и диелектрични материали (дружеството съществува и днес, но под името Morgan Technical Ceramics , б.а.).

Там той се натъква на процес за получаване на керамика, от която се правят защитни жилетки и глави на управляеми снаряди.


Среща Терзиев – „ЕГОРОВ“ на родна земя

През декември 1985 г. Петко Димитров се връща в НРБ за посрещането на Нова година и се среща с водещия си офицер Терзиев в ресторант „Трапезица“.

На срещата сътрудникът информира, че му е разрешено да посещава 1-2 седмично научно-изследователския център по керамика на фирмата ALCAN.При посещението си в завода за керамика на Anderman Division „ЕГОРОВ“ посочва, че е видял производство на керамични плочи за допълнителна броня за танкове (дружеството Anderman & Co LTD развива керамичен и лабораторен бизнес, както и проектира, и произвежда компоненти от специални метални сплави за енергетиката и космическото пространство. През 80-те и 90-те години тази дейност е отговорна за някои от ключовите разработки и растеж на британската и европейската аерокосмическа индустрия чрез консорциума Airbus. В документите от досието е посочено, че завода за керамика на Anderman Division е към дружеството Morgan Matruc, б.а.).

Предаване на информация на СССР

В досието на „ЕГОРОВ“ е посочено, че през 1986 г. по време на пребиваването на сътрудника в България е проведена среща с представител на СССР с цел уточняване на предадената от ОРОН техническа информация за производството на керамични защитни жилетки.

„ЕГОРОВ“ проявява готовност да изготви допълнителна информация за технологията на изготвяне на керамични накрайници за радиоуправляеми ракетни снаряди.

Нови задачи

На „ЕГОРОВ“ са дадени указания да продължи легендирано посещение в заводите на дружеството Morgan Matruc за уточняване на някои детайли.

Поставена му е задача за целенасочено изучаване на научноизследователския център на фирмата ALCAN, както и на работещите там специалисти.

Друга задача, която обаче ще се оказа непосилна за сътрудника, е да изясни технологиите на производството за военни цели в дружеството Morgan Matruc.Указано му е да не афишира връзките с посолството на НРБ в Лондон и да се опита да му бъде удължена специализацията (това не се случва, б.а.).

Пари за „ЕГОРОВ“

В досието на ОРОН „ЕГОРОВ“ е посочено, че за него ПГУ-ДС е предвидило сумата от 12 000 британски лири. От тях към един момент са останали за изразходване 4700 британски лири.

Предаване на „ЕРОГОВ“ на нов оперативен работник

На 5 септември 1986 г. майор Александър Терзиев предава ОРОН „ЕГОРОВ“ на ръководство на друг оперативен работник.

Новият водещ офицер е Пеню Костадинов, известен като щатният служител на научно-техническото разузнаване на ДС, разкрит и арестуван от ФБР в Ню Йорк през 1983 г. Той излежава две години от присъдата си за шпионаж и през 1985 г. е разменен за източногермански дисиденти в Западен Берлин.

Предаването на „ЕГОРОВ“ става в ресторант „Кристал“. В досието му липсва информация за причините за прехвърлянето на сътрудника на НТР на нов оперативен работник.

Хвалби и награда за „ЕГОРОВ“

Майор Александър Терзиев докладва със суперлативи за дейността на ОРОНА-а.

„Считам, че ОРОН „ЕГОРОВ“ изпълни много добре всички поставени оперативни задачи по време на едногодишната си специализация, в резултат на което бяха получени ценни технологични информации, включително по военна тематика. Бяха създадени също редица полезни и перспективни връзки, по някои от които работата може да бъде продължена в бъдеще. „ЕГОРОВ“ има желание и работи съзнателно и целенасочени по наши задачи, поради което считам за целесъобразно да бъде запазен като ОРОН на УНТР“, посочва водещият му офицер преди да го предаде за ръководство на своя колега.

На 12 септември 1986 г. Петко Димитров е награден с медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“. Предложението за награждаването му е утвърдено от ген. Стоян Савов, зам.-министър на вътрешните работи и отговарящ ресорно за ПГУ-ДС.

В предложението, подписано от началника на УНТР полк. Георги Манчев и съгласувано с началника на ПГУ-ДС ген. Владимир Тодоров, е посочено, че ОРОН Петко Димитров „прояви активност, инициативност, целенасоченост и настъпателност в оперативната работа. Предстои разработка на редица негови перспективни връзки“.

Подчертано е, че по време на едногодишната му специализация в Англия са „придобити технологии в областта на металокерамиката, получили висока оценка, включително от съветските другари“. Отличаването му с медал е по повод неговата 40-годишнина през 1986 г.

По-трезвата оценка на КГБ

Много по-точна е оценката на „придобитите“ технологии от „ЕГОРОВ“ в Англия, направена от съветския КГБ.

В досието е приложен документ – строго секретна справка от 30 септември 1986 г., тоест след награждаването на Петко Димитров, за оценката на материалите на „ЕГОРОВ“.

В нея е посочено, че „получените материали са посветени на въпроси за изготвяне и изследване на керамиката. Част от документите се явяват открити и не представляват интерес. Заслужава внимание информацията за фирма, която работи по по-добро качество на бронираната керамика на основата на Al2O3 [Алуминиев оксид, химично съединение на алуминий и кислород с химична формула Al2O3, б.а.]“.

Съветските „другари“ се интересуват от допълнителни въпроси за технологичния режим за получаването на такива керамики, за изпитанията и осигуряването на образци на тези керамики.

В досието обаче е отбелязано, че „ЕГОРОВ“ е посетил заводите на дружеството Morgan Matruc, но не е успял да придобие устна информация по бронираните жилетки.

Плащане на задгранични участия на „ЕГОРОВ“

и сваляне на делото в архивОт досието става ясно, че УНТР плаща на Петко Димитров – „ЕГОРОВ“ за участие в научна конференция в Англия 650 британски лири, организирана от проф. Стийл.

А също така и таксата за членството му в Американската керамична асоциация. Събитията вече се развиват в дните след 10 ноември 1989 г., когато обществото се надига с масови протести и нощни бдения срещу тоталитарната комунистическа власт, довела страната до трети финансов банкрут и тежка икономическа катастрофа.

В научно-техническото разузнаване обаче не са си и представяли, че на режима ще се наложи да се промени драстично след падането на Берлинската стена и че скоро политиката на БКП за насърчаване на кражбите на западни технологии от ДС ще си отиде заедно с компартията, като дейност компрометираща България в очите на свободния свят.

Правоприемникът на Първо плавно управление на ДС – Националната разузнавателна служба (НРС), която започва да функционира през февруари 1990 г., но със старите кадри, обаче не се разделя с ОРОН ЕГОРОВ“.

Неговото досие е свалено в архив едва на 29 март 1991 г. с мотива: „Поради съкращаване на отдел 02 [вероятно структура, в която са прехвърлени някои от задачите на НТР, б.а.].“

Петко Димитров продължава работата в Бургаския университет „Проф. Асен Златаров“, където до средата на 90-те години заема ръководни длъжности – декан (1993) и зам.-ректор (1993-1995).

Показателно е обаче, че името му не фигурира след близо 20-те души високо висококвалифициран научно-преподавателски състав, организирал научно-изследователска дейност в Катедрата „Технология на силикатите“ при ВХТИ – Бургас и след промените в университета „Проф. Асен Златаров, в която той работи, изброени на сайта на висшето учебно заведение.

Забележка: Още дни преди началото на настоящата документална поредица журналистът Христо Христов се обърна към Васил Терзиев с молба да му предостави контакт с баща му Александър Терзиев за евентуален коментар или позиция, ако той желае да направи такива, тъй като това е негово право. Към момента на публикацията журналистът не е получил отговор. Сайтът desebg.com остава отворен за публикуване на позицията на Александър Терзиев по повод документалното изследване, описващо неговата дейност като щатен сътрудник на УНТР в ПГУ-ДС и водещ офицер на агенти (секретни сътрудници), чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е официално разкрита от Комисията по досиетата.

СЛЕДВА: Досието на агент „ВИНЕР“.