Забележките, които се повтарят и тази година в доклада на ЕК - притесненията около състава на ВСС; звеното, отговорно за дисциплинарни производства, е под риск от политическо влияние; липсата на присъди за корупция по високите етажи на властта – по никакъв начин не можем да ги разглеждаме като нещо ново. Ние вече много години се намираме в един безкраен процес на мониторинг, констатации на слабостите във функционирането на правоохранителните и правораздавателните органи, препоръки, които Комисията отправя, които ние уж по един или друг начин съобразяваме, но в крайна сметка се намираме там, където сме били преди. Отново имаме критики, че уредбата и реда на функциониране на ВСС не съдържат достатъчно гаранции за независимост на съда. Имаме и ясно поставен акцент върху проблемите, които са налице в медийния сектор. Особено се акцентира върху разпределението на държавната реклама в медиите, защото тя всъщност е ключов ресурс за функционирането на голяма част от медиите не само в България, а и в други държави членки, каза пред Bulgaria on air преподавателят по право на ЕС в СУ доц. Христо Христев.

Основна критика към България е и неспособността й да попълни, а и доста е забавила попълването на състава на различни органи. Проблем е, че след изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет, скоро ще стане една година, не може да бъде излъчен нов състав. По-големият проблем обаче е, че редица други независими регулатори, които имат особена роля и отговорност за ефективното прилагане на европейското законодателство, също са в хипотеза, те да нямат извършен нов състав, което говори за някакъв системен и по-общ проблем. Говори за това, че народното събрание подценява значението на тези независими регулатори като гаранти на ефективното прилагане на уредбата в ключови области на обществени отношения. Те неслучайно са изведени извън изпълнителната власт и се назначават по особен ред, обясни преподавателят.

Относно решението на правната комисия на НС по отношение на провеждането на референдума на „Възраждане“ доц. Христев коментира, че легитимност и валидност в правото са две различни категории. „Аз бих се спрял на валидността, тоест на чисто правната страна на щата. За да бъде валидно прието решение за провеждане на референдум съобразно действащата правна уредба в България, е необходимо той да има за предмет въпроси, които са извън тези, по които закона за пряко участие на гражданите в упражняването на държавната власт и местното самоуправление предвижда, че не може да има референдум. Там дословно пише, че референдум по въпроси, които са предмет на уредба в международен договор, може да бъде проведен преди неговото ратифициране. Пер аргументум а контрарио не може да бъде провеждан референдум по въпроси, които са уредени в международен договор, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила. А въпросите на присъединяването на България към единната парична единица на Европейския съюз са уредени с договора за присъединяване на България към ЕС, а от друга страна, с определени разпоредби в договора за функциониране на ЕС и към протокол в него. Ние имаме тоест два договора. Те са право на ЕС, но от формална страна са международни договори. Тези договори достатъчно ясно уреждат въпроса за това, по какъв ред и при какви условия България се присъединява към еврото. България, както всички останали страни от Централна и Източна Европа, които се присъединиха през 2004 и 2007, е задължена да се присъедини към еврото. Тя е поела това задължение безусловно с член 5-ти на Договора за присъединяване към ЕС.

Второ, аз мисля, че отвъд чисто правната страна, ние трябва да си дадем сметка и за нещо друго. Това не е въпрос на юридически хватки. Зад това нещо се крие за мен, за съжаление, нещо по-голямо и по-опасно. Това е за мен завоалиран опит да се поставя под въпрос принадлежността на България към ЕС. И ние можем да си дадем сметка за това, ако сложим настрани формално как е формулиран въпросът на инициаторите на референдума и се върнем в контекста на това, как те тръгнаха да правят този референдум и какво обясняваха. Те говореха, че това е референдум против еврото, против това България да завърши интеграцията си в ЕС, завърши доц. Христев, цитиран от БГНЕС