Държавна сигурност е изпращала секретни съобщения до съветското командване в България от началото на окупацията на страната от червената армия през септември 1944 г. до края на присъствието на съветски войски в нея – декември 1947 г., в които го е информирала за престъпления, извършени от съветски войници срещу български граждани.
Това разкриват документи от архива на ДС, два от които desebg.com публикува.

Първият от тях е строго поверително писмо до съветското командване от март 1947 г., подписано от началника на Държавна сигурност към дирекцията на народната милиция Димо Дичев.

„Съобщаваме ви, че напоследък са получени съобщения от някои наши подведомствени органи за прояви на отделни съветски чинове, които прояви са от естество да дадат лошо политическо отражение сред населението”, дипломатично се  посочва в началото на документа.

В него са описани „прояви”, които всъщност са престъпления, извършени от съветски войник и офицер.

Първото престъпление се отнася до изнасилването и убийството на пазителката на манастира край тогавашното село Бухово, което се намира на 20 км от столицата. ДС е установила:

 „На 28 миналия месец [февруари 1947 г.] е била убита пазителката на манастира „Св. Мария Магдалена” в с. Бухово [името на жертвата е аномизирано от Комисията по досиетата], 60-годишна. Убитата е намерена полугола, като по всичко личи, че убиецът се е гаврил с нея. Убиецът е Съветски войник и е бил задържан от коменданта на Съветските войски в село Бухово”.

Интересно е, че до Бухово се намира урановата мина, върху която съветската армия слага ръка след окупацията на България и  съветски войници охраняват стратегическия обект в първите години след окупацията.

Именно с български уран е направен първият ядрен опит на СССР по спомените на Павел Судоплатов, началник на специалния отдел в НКВД за разработка на съветската ядрена бомба.

Манастирът „Св. Мария Магдалена” се намира на около 1,5 км северозападно от Бухово.

Второто престъпление се отнася до съветски капитан, който прострелял милиционер от Сливенското милиционерско комендантство при опит да задържи една проститутка.

Изглежда милиционерът е починал, тъй като в документа се посочва, че „убиецът е стрелял и срещу други милиционери”. Той е бил задържан и предаден на съветски власти.

Вторият документ е на руски език и е секретно писмо на зам.-председателя на Съюзната контролна комисия в България ген. Сергей Бирюзов от март 1947 г., адресирано до министъра на вътрешните работи по това време Антон Югов.

С него Бирюзов на практика отговаря за писмото на началника на ДС, с което съветското командване в България е било запознато.

В телеграфен стил Бирюзов информира, че виновните са предадени на съда и ще бъдат „строго наказани”, за което МВР-ДС ще бъде информирано.

Документите са включени в сборника „Държавна сигурност и промените в България септември 1944 – декември 1947”, издание на Комисията по досиетата, 2011 година.