Проф. Николай Слатински

Чета анализ на несъмнено интелигентен човек: Ако гладът победи страха, ще бъде разрушително!
Всъщност аз за какво бях толкова критичен към погрешната стратегия на президента по отношение на възможно най-строгите извънредни мерки, спазвани по възможно най-стриктния начин?
Първо, защото тези мерки и това тяхно спазване са

 без алтернатива 

при първата фаза на възпирането на вируса да не се разбеснее като на Апенините и Пиринеите и както в англо-саксонския свят.
Второ, защото мерките и спазването им са общонационално усилие и държавният глава, главата на нацията не може волно или неволно, дори и от добри намерения, да подкопава тези усилия, да не бъде част от тях.
Трето, то е абсолютно очевидно, че управляващите закъсняват с някои възможни стъпки за облекчаване на участта първо на най-пострадалите от Бедата, а някои от направените от тях стъпки са лошо обмислени и слабо ефективни. Ето защо само да констатираш това от високата си позиция може да се разчете не като коректив, а като мрънкане, подпяване на опозицията, търсене на политически дивиденти или просто говорене не принципно, а по принцип. Има смисъл само ако кажеш нещо конкретно като предложения, след като си се допитал до своите редица съвети с много съветници, а не по метода: По-добре да е по-добре и е по-лошо да е по-лошо.
Четвърто, когато обикновените хора се притесняват и изговарят притесненията си, това е едно, когато държавниците назовават и то постоянно всякакви лоши неща като хипотеза, те, както съм писал, могат да превърнат някои думи в 

думи-чудовища,

 заживяващи свой живот и превръщащи се в нормативната рамка, в която обикновените хора осмислят проблемите си и пораждат очакванията си.
Няма да коментирам последствията от сбърканата стратегия на президента – обществените настроения спрямо мерките и спазването им не са в негова подкрепа. Рейтингът му се срина (ндявам се временно). За първи път има недоволство от него от меката периферия на подкрепящите го с едно наум – критиките не са само от онези, които грубо и идеологизирано говорят за него като за льотчика. Даже удивително смислени анализатори говорят за лигльовци по върховете на държавата. Аз такива думи не съм употребявал.
Но ето, споменатият в началото интелигентен анализатор подхваща повтореното 10 пъти в течение на 9 дни от президента – ако гладът победи страха.
И „по радиото“ рекох – ако ти постоянно повтаряш на глас от високата си държавническа позиция, че гладът ще победи страха, то аз гарантирам, че наистина ще сработи самосбъдващото се предсказание и гладът ще победи страха. И какво, когато гладът победи страха ще се изправиш пред обществото, превърнало се в тълпи от спасяващи се поединично индивиди и ще кажеш Аз нали ви казах!... ?
Днес един анализатор дълбокомъдрено ще анализира да не би гладът да победи страха, утре друг, после трети… И народът само това ще чува в разтревожените си мисли – гладът ще победи страха, гладът ще победи страха, 

гладът ще победи страха…

Държавниците не могат да произнасят думи, които имат лошия навик да се превръщат в чудовища, когато мислиш само за тях и започваш да си казваш, че няма начин те да не се сбъднат.

Животът ни го е показал и доказал:
Необходимото условие нещо да се сбъдне е да допуснеш, че то може да се сбъдне. Достатъчното условие е да заживееш с мисълта, че то няма начин да не се сбъдне.
Към днешна дата 

няма алтернатива между страха и глада. Те не са или-или

 Към днешна дата държавата, обществото и гражданите имат способностите да не допуснат страхът да победи глада.
Към днешна дата опасността е друга – да се сметнем за много смели, за много ербап, за много непукисти, за много тарикати, за много хитри, за много такива, според които „на нас това (Италия, Испания, UK, US) не може да ни се случи", на много „куцото пиле и Господ го пази“…

Само тази смелост на безполезните идиоти може да ни докара след 2-3 седмици, най-много месец и ужасния страх, и ужасния глад. И тогава ужасният страх и ужасният глад няма да воюват един срещу друг, за да видят кой кого ще победи, а ще се обединят в нерушим съюз срещу България и българите.
А не се е намерило общество, което да се справи едновременно и срещу страха, и срещу глада – срещу ужасния страх и ужасния глад.

И накрая, ето резултатите от две социологически проучвания:
-- Голяма част от българите смятат (наивно и идиотски), че страховете от корона-вируса са преувеличени (че как да не са, някакви си 2000 на нощ умират в САЩ и хвърлят труповете в масови гробове, а в Европа колко пък да са починали – някакви си 64000).

-- Голяма част от германците са против отслабването на извънредните мерки.
Даааа, както казват в Одеса, между позиците на българите и германците има две големи разлики.
Ах, да, има и още една, още по-голяма разлика. В Германия президент и премиер не воюват помежду си по отношение на пандемията. И също така не се гледат в очите един друг.
А гледат в една и съща посока.
Б.Р. Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.