„Не бива да забравяме, че освен чисто териториалните загуби, наложени на България след Ньойския мирен договор, са наложени още много други ограничения. На първо място – огромните репарации в размер на над 2,2 млрд. франка. България е лишена от правото да поддържа задължителна наборна военна служба, а тя се трансформира в доброволческа. Има и големи ограничения за общия брой на въоръжените сили на България“, смята Ангел Динев – директор на Историческия музей в Трън. 

Освен че е несправедлив в териториално, финансово и военно отношение, Ньойският мирен договор има и характер на национално унижение спрямо българския народ след 1919 г., подчерта пред БНР Ангел Динев и добави:

„Победените страни е трябвало да бъдат унижени, трябвало е да бъдат лишени от възможността да се възродят отново като големи държавни формирования, като велики сили. Това е една обща политика на Великите сили“.

Динев подчерта, че е тежко положението за населението от Трънския край, което решава след Ньойския договор да остане в Югославия. То е изолирано от останалата територия на Югославия по географски причини.

Той не смята за възможна идеята да бъдат провокирани европейските институции да излязат с декларация, която да осъди подбудителите и извършителите на Ньойския договор.