8 вида пластмасови изделия за еднократна употреба се забраняват в целия Европейски съюз от 3 юли. До тази дата, европейската директива от 2019 година, трябва да бъде приложена в националното законодателство на страните-членки. Забраната обхваща чаши, чинии, сламки, бъркалки, клечки за уши, както и дръжките за балони.
България все още се бави с въвеждането на промяната.
Според еколога Илиян Илиев от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие във Варна, това забавяне се дължи най-вече на бездействието на държавните институции.
"Тази забрана със сигурност няма да бъде въведена у нас на 3 юли, а доста по-късно. Дълго време държавните институции не предприемаха необходимите стъпки за транспонирането на директивата в родното законодателство, а сега като влязохме във "въртележката" на изборите, процесът ще се забави още повече. В момента сламките, ножчетата и виличките са последна грижа на нашите политици", каза Илиев.
Според него, за разлика от политиците, обществото се подготвя за тази промяна.
"Благодарение на кампаниите, организирани от активисти и различни НПО-та, темата за вредите от пластмасовите изделия за еднократна употреба е на дневен ред сред българското общество. Хората осъзнават необходимостта от ограничаване на пластмасата. Има обаче и такива, които си харесват пластмасовите чашки и чинии", поясни еколога.
"В много заведения се използват масово прибори за еднократна употреба, особено след настъпването на пандемията. И тук мисля, че ще възникне голям конфликт с Регионалните здравни инспекции. Защото, освен чинии и чаши, дезинфектантите и маските, също оказват негативно влияние върху околната среда", каза още Илиян Илиев.
Той е на мнение, че бизнесът ще се съобрази с мярката, когато тя бъде въведена.
Въпреки че ще се забави във времето, рано или късно България ще трябва да направи тази крачка напред, смята Илиян Илиев.
Фактор
България все още се бави с въвеждането на промяната.
Според еколога Илиян Илиев от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие във Варна, това забавяне се дължи най-вече на бездействието на държавните институции.
"Тази забрана със сигурност няма да бъде въведена у нас на 3 юли, а доста по-късно. Дълго време държавните институции не предприемаха необходимите стъпки за транспонирането на директивата в родното законодателство, а сега като влязохме във "въртележката" на изборите, процесът ще се забави още повече. В момента сламките, ножчетата и виличките са последна грижа на нашите политици", каза Илиев.
Според него, за разлика от политиците, обществото се подготвя за тази промяна.
"Благодарение на кампаниите, организирани от активисти и различни НПО-та, темата за вредите от пластмасовите изделия за еднократна употреба е на дневен ред сред българското общество. Хората осъзнават необходимостта от ограничаване на пластмасата. Има обаче и такива, които си харесват пластмасовите чашки и чинии", поясни еколога.
"В много заведения се използват масово прибори за еднократна употреба, особено след настъпването на пандемията. И тук мисля, че ще възникне голям конфликт с Регионалните здравни инспекции. Защото, освен чинии и чаши, дезинфектантите и маските, също оказват негативно влияние върху околната среда", каза още Илиян Илиев.
Той е на мнение, че бизнесът ще се съобрази с мярката, когато тя бъде въведена.
Въпреки че ще се забави във времето, рано или късно България ще трябва да направи тази крачка напред, смята Илиян Илиев.
Още от България
Тома Биков: Направихме твърде много компромиси с ДПС и ПП-ДБ
Депутатът беше категоричен, че отговорността за настоящото управление е изцяло на президента Румен Радев и „Прогресивна България“
БСП атакува Радев за американските самолети-цистерни на летище „Васил Левски“
"Принадлежността на нашата държава към ЕС и НАТО, както и стратегическото партньорство със САЩ, не могат да бъдат сами по себе си основание за разполагането в продължение на няколко месеца на самолети от военновъздушните сили на САЩ", настояват социалистите
Последните оцелели от концлагера „Белене“ се поклониха пред жертвите на комунизма
Специален гост на тазгодишното събитие бе историкът проф. Пламен Павлов, а организаторите разпространиха петиция за запазване на оригиналния вид на бившия концлагер