"Политиците пренасят стила и начина на говорене от професиите или активните дейности в пленарна зала. Народното събрание изисква сериозно говорене, не изключва образност, метафоричност, закачки, но персонални нападки в реториката - това е аргумент срещу личността", коментира пред БНТ проф. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика и ПР в СУ "Св. Климент Охридски".
Според нея политическото говорене е твърде принизено и битовизирано, а не парламентарна реторика.
"Намирането на консенсус в името на нещо важно, значимо - този делови елемент в общуването в Народното събрание е силно намален. Това е голям проблем. Словото трябва да облече мисълта, а тук мисълта е в емоционалната плоскост", смята проф. Мавродиева.
"Политиците след толкова години политически преход не успяха да намерят златната среда в говоренето. Да представят себе си и своите политически идеи чрез ценностната си система. Разпада се диалогът, не само като синтактична структура", е мнението на доц. Владислав Миланов, преподавател по съвременен български език.
"Не разбраха българските политици, че само чрез силата на думите могат да достигат до своите избиратели. Но така да ги подбират, че да изграждат един свят на разбирателство и хармония, в който човекът да се чувства сигурен", заяви той.
Коментари (0)