„В очите на българските лекари видях тъга. Те вече са изморени и изчерпани”. Това заяви епископ Тихон - викарий на българския патриарх, пред Нова ТВ. Той е на мнение, че лекарите у нас работят всеотдайно, без да знаят имат ли някой зад гърба си, който да ги защити от нападки и обиди, каквито не липсвали в обществото. Преди дни той посети Александровска болница. За преживяното там епископът сподели, че е станал свидетел на трагедия.

„Нямате представа колко е ужасно да се бориш със зъби и нокти някой да остане жив, а той се отива. Идва следващ и отново трябва да се бориш. И си казваш: „Боже, докога ще продължи това?” Ние съобщаваме починалите като число. А колко хора са видели как умира човек? Нищо не осъзнаваме. Това число не може да се осъзнае, то е толкова сухо, то е нищо. Зад всяко число стои човек, стои неговата съдба, неговото семейство, което той напуска. А когато си отиде млад човек, той е поел толкова много задължения, а заради тази болест не може да изпълни. Неговото семейство изпада в беда, а това никой не иска да го види”, смята епископ Тихон.

Той е на мнение, че всички, които честваме като герои – било мъченици, било герои от фронта, са имали страх, но са го преодолели, оповавайки се на Бог. Според епископът вярата в Бог дава смисъл на живота. Относно политиката епископ Тихон изрази мнение, че хората са изгубили вяра в думите на хората.

„Сега тук толкова очаквахме ваксината да дойде, а сега – „Не е качествено направена”. По основните неща от ваксината срещу COVID-19 е работено с години, сега само са сглобени”, посочи епископът. „Вярата е като патриотизма в България – по-скоро едно интимно чувство. Българите не са като американците – да повтарят на жените си по много пъти, че ги обичат. Няма такъв българин, защото това е нещо интимно Същото е и с патриотизма. Който много разправя, че обича България, някак си накуцва. Същото е и с вярата”, смята той.

Според него църквата може да помогне с вярата към медицината, стига да има хора, които са готови да слушат църквата. „Там е бедата, че вече никой не иска да слуша. Всеки иска да си потвърди собствената правота с разни цитати в интернет от този и онзи. Медиите не би трябвало да говорят за разнообразието на мнения, а за това кои са стойностните и проверените неща в този живот”, добави епископ Тихон. 

„Всички тези, които решаваха, че е техен личен проблем да се ваксинират, сега са болни и претоварват целия болничен персонал. Онези хора едва смогват да полагат адекватни грижи за всички болни. Дано се отпусне това напрежение, защото очевидно ни свари неподготвени. Разбира се, че хората ги е страх. Защото само в българския език инжекцията се бие, в другите езици тя се поставя. Заговори се за първа, втора игла. Кой обича да го бодат? Какви сме хора, когато не можем да преодолеем един личен страх, когато знаем, че е не само полезно и необходимо, и наложително за всички, но също така засяга и най-близките ни хора. Каквото и да решавам аз, не мога да кажа, че касае само мен и си е само мое решение. Не, ние живеем заедно и сме близко един до друг. Когато си сред хората и носиш потенциална опасност да ги заразиш, с какво сърце го правиш”, попита епископът.

Той също е ваксиниран. За решението си споделя, че е искал да дадем пример и знак, че ваксинацията е нещо много важно и единственото спасение при тези случаи. Епископът разказа историята за свой съученик, който е страдал от детски паралич. След откриването на ваксината против болестта,  според него, случаите са намалели драстично.

„Ден на размисъл – шепа хора са тези, които знаят какво значи това. В Семинарията два пъти преди Големите пости ни даваха по два дни да размислим какви грехове сме сторили, да ги запишем на листче и да ги изповядаме. Два дни ти дават да си помислиш какво си направил. Въпроси не задавахме. Стигало се е до там да питаме някой по-голям грях ли е нещо или не. Накрая се стига дотам изповедникът да ти каже: „Не ми говори тези работи, а онова, което си смръчкал някъде и го премълчаваш”. Онова, което някога ви е направило впечатление и чака да бъде отново разпитано в главите ви, това трябва да е размисълът. Защото размисъл без мисъл няма. Ако денят за размисъл е само свободен ден, в който можем да идем до Витоша на разходка, какъв размисъл е това? Нищо не ме интересува – това са думите на някой, за когото вече е над способностите му да разсъждава. Това е защитната реакция на един слаб човек. В момента, в който видят, че нещо надвишава техните мисловни способности, тогава те изключват”, каза епископът.

Той подчерта, че всеки един от нас не е просто ЕГН, просто цифра, който му дава право да гласува. Според него всеки от нас трябва да прояви любов към себе си и да не се редуцира до мисълта: „Аз давам само един глас”.

„Всеки трябва да потърси смисъла на собственото си съществуване. Не да мисли, че обезателно трябва да направи героични дела. Но трябва да знае, че един живот е изпълнен със съдържание, когато си правил добро. Само умножаването на доброто и на добрите неща ни прави и добри наследници на тази наша родина, която наричаме България. Защото да се гордеем, че сме българи, без да сме направили нищо за това, е, меко казано, нахално. Би трябвало да сме благодарни, че сме изпълнили своя дълг, не да търсим някакво отблагодаряване за това. Ние сме получили едно наследство, ако не можем да го умножим, поне да го съхраним и да го предадем на следващите след нас. Затова призовавам българите – не само мислете, гледайте къде има добро и то се умножава. Там обикновено е истината. Бог е именно това. Бог е добро”, завърши викарият на българския партиарх.