Огнян Минчев*

Ердоган успешно доминира психологически в отношенията си с Европа, където са склонни да поставят принципни въпроси за неговата интервенция в Сирия, но не са готови да окажат сериозен натиск за нейното прекратяване. На пръв поглед изглежда, че Ердоган едностранно контролира европейските реакции чрез заплахата за бежански екзодус. Същевременно не бива да се забравя, че Европа е основен търговски партньор и инвеститор в турската икономика, което предлага различни нива и възможности за оказване на влияние. Проблемът е принципен, но и важен от конкретна стратегическа гледна точка. Нарушаването на основни принципи на международното право в конфликтни зони като Сирия става все по-често - и все повече международни фактори си позволяват такива нарушения. Това отваря широки пространства за

политика на голата сила

В случая, с изтеглянето на американския военен контингент в Сирия и запълването на вакуума от специфичните интереси на Анкара, прокарани по силов път носи преки рискове от ескалация на кризата в Сирия и в по-широкия регион около нея. Ударът срещу кюрдските сили ще отвори възможности за регенериране на Ислямска държава, а противоречията между основните фактори в региона, както и външното присъствие (като това на Русия) по всяка вероятност ще доведе до "разливане" на конфликта в нови посоки и ще ограничи допълнително шансовете на всяко усилие този конфликт с все повече лица да бъде поставен под контрол. Изтеглянето на Америка и предпазливостта на Европа на практика заплашват да изолират Запада изцяло от развитието на събитията в и извън Сирия.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.