България е сред страните в ЕС с най-ниско доверие в националното си правителство за справяне с пандемията. Тя се нарежда със своите 2,7 точки (от 10 възможни) сред Полша (2,1) Хърватия (2,5) и Чехия (2,9). Обратно, Дания (7,0) и Финландия (6,3) са страните с най-висок процент доверие в националните си правителства. Това разкрива ново проучване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), наречено „Живот, работа и COVID-19“.

Експоненциалният ръст на случаи на COVID-19 в цяла Европа през зимата на 2020 г. бързо е изтрил надеждите, че вирусът може да бъде удържан и е принудил правителствата да въведат нови ограничителни мерки в опит за овладяване на вируса. Като резултат от продължителните заключвания и бавен старт на разпространение на ваксинацията през пролетта на 2021 г., доверието в националните правителствата е пострадало и се е влошило допълнително (от 4,6 през лято 2020 до 3,9 през пролетта на 2021 г. за ЕС като цяло), достигайки най-ниското ниво, регистрирано от началото на пандемията. В 14 държави-членки спадът е значителен през този период и във всички е било в началото на пандемията през пролетта на 2020 г. Дания е единствената държава-членка, в която значително нараства доверието в националното правителство в сравнение с лятото на 2020 г.

Статистиката показва, че през пролетта на 2021 г. доверието в ЕС в цялата общност спада - от 3,5 в Гърция до 5,9 в Малта и Португалия. От предишния кръг на електронното проучване през лятото на 2020 г. се наблюдава значителен спад в доверието сред 12 държави-членки, като най-голямото намаление е регистрирано в Германия (-1,4 точки), Австрия и Полша (и двете -1 точка). И обратно, в Дания (+0,69) и Португалия (+0,54), доверието в ЕС е значително по - високо през пролетта на 2021 г., отколкото през лятото на 2020 г. Довертието остава значително високо в Испания, Италия, Румъния, Португалия, Унгария и Франция.

Доверието в ЕС е най-ниско сред респондентите с ниско образование и сред тези, които са загубили работата си по време на пандемията.

В седем държави-членки песимизмът относно бъдещето е значително по-нисък през пролетта на 2021 г., отколкото беше през лято 2020: Хърватия (-14 процентни пункта), Испания (-10 процентни пункта), Румъния (-8 процентни пункта), Дания и Швеция (и двете -6 процентни пункта), Франция и Италия (и двата -5 процентни пункта). Делът на онези, които изразяват виждането, че финансовото им положение ще бъде влошено в бъдеще варира от 4% в Дания до 39% в Гърция. Това се сравнява благоприятно с предишните два кръга на проучването: през лятото на 2020 г. делът варира от 11% в Дания на 46% в Хърватия, докато през пролетта 2020 г. варира от 10% в Дания до 60% в България.

България е страната в ЕС, в която има най-голямо нежелание сред хората да се ваксинират, сочи също проучването. 61% от анкетираните българи посочват, че е много малко вероятно или по-скоро е малко вероятно да се ваксинират.

Над една четвърт (27%) от възрастните в ЕС се колебаят, 29% от мъжете и 25% от жените посочват, че е „много малко вероятно“, или „по-скоро малко вероятно“ да приемат ваксина срещу COVID-19.

Най-ниско е нивото на съпротивляващите се срещу ваксините в Дания, Малта и Ирландия, където по-малко от 10% посочват, че е много малко вероятно или по-малко вероятно да направят това.

Проучването установява силна връзка между колебанието за ваксината и социалните мрежи, особено когато те са основният източник на информация.

Електронното проучване, проведено през февруари и март 2021 г., хвърля светлина върху социалното и икономическото положение на хората в цяла Европа след почти цяла година живот с ограничения заради COVID-19. Докладът анализира основните констатации и проследява текущите развития и тенденции в 27-те държави-членки на ЕС, откакто проучването стартира за първи път през април 2020 г.

Декларираното намерение за ваксинация варира значително между държавите-членки, като в Съюза се забелязва важно разделение между изток и запад. С изключение на Австрия и Франция, намерение да се ваксинират имат над 60% от хората във всички западни държави-членки - като скандинавските и средиземноморските държави, Дания и Ирландия имат дори по-високи нива - докато сред източните държави-членки процентът е драстично по-нисък, вариращ от 59% в Румъния до 33% в България.

Докладът отбелязва, че хората в основната възрастова група (на възраст между 35 и 49 години) са по-скептични към ваксините (29%), отколкото по-младите и по-възрастните групи (съответно 26% и 27%). Безработните хора (39%), тези с дългосрочно заболяване или увреждане (39%) и работещите от къщи на пълен работен ден (33%) са по-колебливи към ваксината, отколкото хората в с нормална заетост (26%) или пенсионерите (23%) . Най-малко нежелание за ваксина имат учениците (13%).

Времето, прекарано в социалните мрежи и какъв тип медия се използва като основен източник на новини, оказва голямо влияние върху колебанието за ваксинация. Докато тези, които експлоатират социалните мрежи в продължение на три часа или повече дневно, са малко по-колебливи (30%) от останалите (26%), делът се увеличава до 40% сред тези, които използват социалните медии като основен източник на новини. Сред тези, които използват традиционни източници на новини (преса, телевизия и радио) като основен източник на информация, делът на скептиците е едва 18%.

Говорейки за констатациите, Дафне Аренд, старши научен ръководител на Eurofound, говори за важността за ясна комуникация относно ефикасността и безопасността на ваксините: „Ваксините играят решаваща роля за преодоляване на пандемията от COVID-19. За съжаление тези констатации отразяват неспособността да се осигури убедителна и ясна комуникация относно ефикасността и безопасността на ваксините. Доверието във ваксините е свързано с доверието в институциите и това е въпрос преди всичко за политиците, но ние също имаме колективна отговорност в цялото общество да гарантираме за точна и надеждна информация за безопасността и значението на ваксините“, цитира БГНЕС